1Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди днешният ден. (Як 4:13)2Нека те хвали друг, а не устата ти – чужд човек, а не твоят език. (2 Кор 10:12)3Камъните и пясъкът тежат много. Но гневът на глупеца е по-тежък и от двете.4Лютият гняв и неукротимата ярост са поносими, но кой ще устои пред ревнивостта? (Пр 6:34)5Открито изказаното порицание е по-добро от неискрената любов.6Ударите от приятел са искрени, а целувките на ненавистника са опасни. (Пр 26:24)7Ситият човек тъпче меда с крака, а за гладната душа всичко горчиво е сладко.8Каквото е птицата, отлетяла от гнездото си, това е бежанецът, далеч от мястото си.9Както благоуханията и каденията усилват сърдечната радост, така и нежното приятелство утешава душата.10Не изоставяй приятеля си, нито приятеля на баща си. Не влизай в къщата на брат си в деня на твоето нещастие. По-добре близък съсед, отколкото отдалечен брат. (Пр 18:24; Сир 37:6)11Бъди мъдър, сине мой, и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговоря на онзи, който злослови за мене.12Благоразумният предвижда злото и се укрива, а наивните вървят напред и биват наказвани. (Пр 22:3)13Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител в съда за чужд човек; и вместо чужденеца вземи него за залог. (Пр 20:16)14Който хвали приятеля си с висок глас от ранно утро, ще го сметнат за такъв, който го проклина.15Неспирно течащият улук в дъждовен ден и свадливата жена са едно и също. (Пр 19:13)16Който иска да я укроти, иска да укроти вятъра и да задържи маслото с десницата си.
Неудовлетвореността на човека
17Желязото се остри с желязо; така се облагородява човекът в общението с ближните си.18Който пази смокиновото дърво, ще яде от плодовете му, и който се грижи за господаря си, ще бъде на почит.19Както водата отразява лице срещу лице, така и сърцето на човека е насочено към човека.20Всепоглъщащият ад[1] и преизподнята са ненаситни: също така и човешките очи са ненаситни. (Пр 30:15; Екл 1:8)21Съдът за топене изпробва среброто, пещта – златото. Човекът обаче се изпитва чрез изговореното от устата на тези, които го хвалят[2]. (Пр 17:3)22И да счукаш глупеца в хаван със счукано жито, глупостта му няма да излезе от него.23Наглеждай дребния си добитък добре, грижи се и за стадата си, (Сир 7:22)24защото имотът не е вечен, а и богатството нима преминава от род в род?25Когато тревата поникне и се появи зеленината, и се събират планинските билки,26тогава ще има овце за твоето облекло, и козли за покупка на ниви,27ще има достатъчно козе мляко за храна на тебе и на твоите домашни и за прехрана на твоите слугини.