1Мъдрият син слуша бащината поука, а необузданият не чува изобличаването.2Човек ще вкуси добро от плода на устата си, а душата на лъжливите носи насилие. (Пр 12:14; Пр 18:20)3Който пази устата си, той предпазва душата си; който широко разтваря устата си, той ще загине. (Пр 21:23; Як 3:2; Сир 28:24)4Душата на ленивеца желае, но напразно, а душата на прилежните ще се насити. (Пр 6:6)5Праведникът мрази лъжливата дума, а нечестивият постъпва подло и срамно.6Правдата пази онзи, който живее непорочно, а нечестието съсипва грешника.7Един се прави на богат, а няма нищо, друг се преструва на беден, а има голямо богатство. (Отк 3:17)8С богатството си човек откупва живота си, а бедният не обръща внимание на заплаха. (Пр 15:16)9Светлината на праведниците блести весело, а светилникът на нечестивите угасва[1].10От гордостта произлиза раздор, а мъдростта е с онези, които се съветват.11Богатство, спечелено без труд, намалява, а който събира постепенно, ще го умножи. (Пр 20:21)12Несбъдната надежда потиска сърцето, а изпълненото желание е дърво за живот. (Пр 13:19)13Който не обръща внимание на словото, ще си плати, а който почита Божията заповед, ще бъде възнаграден[2].14Поуката на мъдрия е извор за живот – отдалечава от мрежите на смъртта. (Пр 14:27)15Добрият разум дава милост, а пътят на неверните е жесток.16Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият разпространява глупост. (Пр 12:23; Екл 10:3)17Нечестивият пратеник изпада в беда, а верният посланик носи избавление. (Пр 25:13)18Немотията и срамът идват върху този, който пренебрегва поуката, а който се съобразява с укора, ще бъде почетен. (Пр 12:1)19Изпълненото желание е наслада за душата, но за глупавите отклоняването от злото е отвратително. (Пр 13:12)20Който общува с мъдри, ще стане мъдър, а който другарува с глупави, ще страда зле.21Злото преследва грешниците, а на праведниците ще се въздава добро.22Добрият оставя наследството и на внуци, а богатството на грешния се запазва за праведния. (Йов 27:16; Пр 28:8)23Много храна има и на нивата на бедния, но някои загиват от липса на справедливост.24Който жали тоягата си, мрази сина си, който го обича, отрано го наказва. (Пр 3:12; Пр 22:15; Пр 23:13; Пр 29:15)25Праведникът яде до насита, а коремът на нечестивите ще търпи лишение.