1Тогава праведният с голяма смелост ще застане пред онези, които са го угнетявали и са пренебрегвали неговите усилия. (Мт 13:43; Прем 2:10)2А те, като го видят, ще ги обземат смут и ужасен страх и ще бъдат смаяни от неочакваното му спасение.3Дъхът им ще секне и сред вопли на разкаяние те ще си казват:4„Това е същият, когото някога ние, неразумните, имахме за присмех и когото безразсъдно хулехме. Мислехме си, че животът му е лудост, а смъртта му – безчестна. (Прем 2:15)5Как е причислен към Божиите синове и защо мястото му е сред святите хора? (Кол 1:12; Прем 2:13)6Значи ние сме се отклонили от пътя на истината, светлината на правдата не ни е озарила и слънцето не ни е огряло! (Пс 119:105; Пр 21:16)7Изпълнени сме с беззаконни и гибелни дела, бродихме из непристъпна пустош, не познахме пътя на Господа.8Каква ни беше ползата от високомерието? Какво ни донесе богатството, съчетано с надменност?9Всичко това премина като сянка и изчезна бързо като мълва (Йов 9:25; Прем 2:5)10или като кораб, който плава през развълнувани води – нито следа ще откриеш, откъдето е преминал, нито пътеката на дъното му през вълните; (Пр 30:19)11или като птица, която прелита във въздуха и не остава белег от пътя ѝ: тя удря лекия въздух с размаха на крилата си и шумно го прорязва с мощен полет, без да остави следа във въздуха, където е преминала;12или като пусната към целта стрела, която прорязва въздуха, но той отново се съединява, така че не знаем откъде е прелетяла.13Така и ние се родихме и умряхме, но не можахме да покажем и следа от добродетел, а се изтощихме в пороците си.“14Защото надеждата на нечестивия е като прах, отвяван от повея, като ситен скреж, гонен от виелица, като дим, разнасян от вятъра, и отминава като спомен за гост, отседнал само за ден. (Пс 1:4; Пс 37:20; Пс 68:3; Ис 29:5)15А праведните живеят вечно. Наградата им е от Господа, за тях се грижи Всевишният. (Ис 62:11)16Те ще получат от ръката на Господа прекрасна корона, защото Той ще ги закриля с десницата Си и ще ги подкрепи с рамото Си. (Пс 7:11; Пр 4:9; Ис 28:5; 1 Кор 9:25; Прем 4:2; Прем 19:8)17Той ще се въоръжи с целия Си гняв и ще превърне в оръжие природата, за да отмъсти на враговете им. (Ис 59:16; Еф 6:13)18Ще облече като броня правдата и ще Си сложи за шлем безпристрастния съд.19Ще вземе святостта като непробиваем щит,20ще изостри като меч суровия Си гняв и заедно с Него светът ще се опълчи срещу безумците. (Прем 16:17)21Като добре насочени стрели на докрай опънат лък ще полетят светкавици и ще се насочат към целта от облаците. (Пс 7:13; Пс 18:15)22И като от каменометно оръдие ще се изсипе яростна градушка. Ще възнегодува против тях морската вода, а внезапно придошли реки ще ги издавят.23Ще се вдигне срещу тях силен вятър и като вихър ще ги отнесе. Ще се вдигне срещу тях диханието на Всесилния и като вихър ще ги отнесе. [1] Така беззаконието ще опустоши цялата земя и злодеянието ще събори престолите на земните властници. (Ис 30:27)