1Твоят нетленен Дух пребъдва във всичко. (Бит 2:7)2Затова Ти малко по малко изобличаваш онези, които са отстъпили, напомняш им в какво са съгрешили и ги поучаваш, та като отстъпят от злото, да повярват в Тебе, Господи!3И тъй като се отврати от древните жители на Своята свята земя,4отдали се на отвратителни гадания и нечестиви жертвоприношения, (Вт 12:31; Вт 18:10)5от безжалостните убийци на деца, от участниците в тайни събрания, които на жертвени гощавки поглъщаха човешка плът и кръв,6и от родителите, които убиваха безпомощните същества, Ти поиска да ги погубиш с ръцете на бащите ни,7така че най-драгоценната за тебе земя да приеме достойното население от Божии деца. (Вт 11:12)8Но и тях Ти щадеше, понеже са хора, и изпрати стършели като предтечи на Своето войнство, за да ги изтребват полека-лека. (Изх 23:28)9Макар за Тебе да не беше невъзможно чрез война да подчиниш нечестивите на праведните или да ги изтребиш отведнъж със страшни зверове или сурова дума, (Прем 11:17)10Ти ги наказваше полека-лека, даваше им възможност за покаяние, въпреки че знаеше, че племето им е негодно, злината им е вродена, а помислите им никога няма да се променят. (Рим 2:4; Прем 11:23)11От самото начало семето им беше проклето и Ти не от страх пред някого оставяше греховете им ненаказани. (Бит 9:25; Прем 3:12)12Нима някой ще каже: „Какво си сторил?“ Нима някой ще се опълчи против Твоята присъда или ще Те обвини, че си погубил народи, които Ти си сътворил? Или кой защитник би дошъл при Тебе, за да се застъпи за неправедни хора? (Йов 9:12; Рим 9:19)13Защото освен Тебе няма Бог, Който да се грижи за всички, за да доказваш, че си съдил справедливо. (Вт 32:39; Йов 34:13)14Нито цар, нито някакъв владетел би могъл да се застъпи пред Тебе за онези, които си наказал.15Ти си справедлив и управляваш справедливо всичко, като смяташ, че за Твоята мощ е несвойствено да осъдиш онзи, който не заслужава наказание. (Бит 18:25)16Защото Твоята сила е основа на правдата, а властта, която имаш над всичко, Те кара да се отнасяш благосклонно към всички. (Пс 145:9)17Ти показваш силата Си на онези, които не вярват в Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на онези, които Ти се противят.18Но макар и да обладаваш сила, Ти си снизходителен в присъдата Си и се отнасяш твърде благосклонно към нас, защото винаги, когато пожелаеш, можеш да проявиш Своето могъщество. (Пс 115:3; Пс 135:6)19Чрез такива дела Ти поучаваше Своя народ, че праведникът трябва да бъде човеколюбив, и караше Своите синове да се надяват, че даваш възможност за покаяние на съгрешилите. (Прем 11:23)20След като с такова снизхождение и пощада си наказвал враговете на Своите синове, макар те да заслужаваха смърт, и си им давал време и подходящо място да се отвърнат от злото,21то с каква грижовност съдеше Своите синове, с чиито предци сключи под клетва Завет и им обеща добрини! (Бит 12:7)22Ти поучаваш нас, докато наказваш хилядократно враговете ни, та когато ние съдим, да мислим за Твоята доброта, а когато Ти ни съдиш, да очакваме милост. (Мт 5:7; Прем 11:10)23Затова и Ти измъчваше чрез собствената им поквара онези нечестиви, които прекарваха живота си в безразсъдство. (Прем 11:16)24Подмамени като глупави деца, те бяха отишли твърде далеч по пътя на заблудата и почитаха като богове животни, които дори сред враговете им бяха презирани. (Прем 11:15)25И за да станат за присмех, Ти ги наказа като неразумни деца.26Но понеже не се вразумиха от този присмех като наказание, те заслужено трябваше да изпитат Божия съд.27Защото в страданията си те възнегодуваха против онова, което смятаха за богове и което се превърна за тях в наказание. Така те познаха истинския Бог, за Когото преди не искаха нищо да знаят. [1] Затова ги постигна и най-тежката присъда.