1След това погледнах и ето една отворена врата на небето. И предишният глас, който бях чул да звучи като тръба, ми каза: „Изкачи се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това.“ (Re 1:10; Re 1:19)2И веднага бях обладан от Духа. И ето на небето стоеше престол, а на престола седеше Някой, (Eze 1:26; Eze 10:1)3Който изглеждаше като скъпоценен камък яспис и сардис. А около престола имаше дъга, която приличаше на смарагд.4Около престола имаше двадесет и четири престола, а на престолите седяха двадесет и четирима старци, облечени в бели дрехи, и на главите си имаха златни венци. (Isa 24:23)5От престола излизаха светкавици и гръмотевични трясъци, а пред престола горяха седем огнени факли, които са седемте Божии духове. (Ex 19:16; Eze 1:13; Re 1:4; Re 5:6; Re 8:5; Re 11:19; Re 16:18)6Пред престола имаше стъклено море като кристал, а по средата, където беше престолът, и около престола – четири живи същества, отрупани отпред и отзад с очи. (Eze 1:5; Eze 10:12)7Първото живо същество приличаше на лъв, второто – на теле, третото имаше лице като на човек и четвъртото приличаше на летящ орел. (Eze 10:14)8Всяко едно от четирите живи същества имаше по шест крила. Отвън и отвътре отрупани с очи, те не преставаха денем и нощем да пеят: „Свят, свят, свят е Господ Бог Вседържител, Който беше, Който е и Който идва.“ (Isa 6:2; Eze 10:12; Re 1:4; Re 1:8; Re 11:17)9А когато живите същества въздаваха слава, почит и благодарност на Седналия на престола, на Този, Който живее вечно, (Da 4:31; Da 6:27; Da 12:7)10двадесет и четиримата старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вечно и полагаха венците си пред престола, като казваха:11„Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш славата, почитта и силата, защото Ти си сътворил всичко по Своята воля. То е било сътворено и съществува.“