1[1] Поради всичко това ние съставяме писмено задължение за вярност, а над подписите ни стои печатът на предводителите, левитите и свещениците ни.“2А тези, които вписаха имената си в подпечатания лист, бяха: областният управител Неемия, Хахалиевият син, и Седекия;3следват: Серая, Азария, Йеремия,4Пашхур, Амария, Малхия,5Хатуш, Шевания, Мелух,6Харим, Меремот, Овадия,7Даниил, Гинетон, Варух,8Мешулам, Авия, Миямин,9Маазия, Вилгай, Шемая; това бяха свещениците.10Левитите: Иисус, Азаниевият син, Бинуй от потомците на Хенадад и Кадмиил;11техните родственици: Шевания, Ходия, Клита, Фелая, Ханан,12Миха, Рехов, Хашавия,13Закхур, Шеревия, Шевания,14Ходия, Ваний, Венинуй.15Предводителите на народа: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания,16Вуний, Азгад, Бевай,17Адония, Бигвай, Адин,18Атер, Езокия, Акур,19Ходия, Хашум, Бецай,20Хариф, Анатот, Невай,21Магпиаш, Мешулам, Хезир,22Мешезавел, Садок, Ядуй,23Фелатия, Ханан, Аная,24Осия, Ханания, Хашув,25Лохеш, Пилха, Шовек,26Рехум, Хашовна, Маасея,27Ахия, Ханан, Анан,28Малух, Харим, Ваана.29Към тях се присъедини и останалият народ – свещеници, левити, стражи на портите, храмови прислужници, както и всички, които се бяха отделили от чуждите племена в страната към Божия закон, заедно с жените си, синовете и дъщерите си, всички, които бяха достигнали съзнателна възраст.30Те се присъединиха към знатните си събратя и под клетва за проклятие се задължиха да живеят по Божия закон, даден чрез Божия служител Мойсей, както и да спазват и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, Неговите повели и разпоредби.31Заклеха се още: „Да не даваме дъщерите си на чужди народи и да не вземаме дъщерите им за синовете си; (Изх 34:16; Вт 7:3; Неем 13:23)32и ако чужди народи докарат стока и храни за продан в събота, да не купуваме от тях в събота или в някой от святите дни. На всяка седма година да не обработваме земята и да опрощаваме всички дългове. (Изх 23:10; Лев 25:1; Вт 15:1; Неем 13:15)33Наложихме си също като наредба да предоставяме по една трета сикла на година за богослуженията в дома на нашия Бог,34за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос, за постоянните всеизгаряния*, за стълбите, за новолунията, за празниците, за свещените вещи, за жертвите за грях, принасяни от израилтяните, и за всичко, което се извършва в храма на нашия Бог. (Изх 30:11; Лев 24:5; Чис 28:3)35Ние – свещениците, левитите и народът, ще хвърлим жребий за доставянето на дърво от всеки род ежегодно в определеното време в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в Закона. (Неем 13:31)36Задължихме се да принасяме всяка година първите плодове от нивите си и от всяко плодно дърво (Изх 23:19; Изх 34:26; Вт 26:2)37и да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служат там, първородните от синовете и добитъка си, както е писано в закона – първородните от своя едър и дребен добитък; (Изх 13:2)38да даваме на свещениците в складовете на дома на нашия Бог първото тесто от житото ни и нашите приноси, плодове от всяко дърво, вино и елей, а на левитите – десятък от всички градове, където обработваме земята. (Чис 18:21; Неем 13:10)39Когато левитите събират десятък, да присъства свещеник, Ааронов потомък, а левитите да откарват десятък от десятъците в дома на нашия Бог, в помещенията на съкровищницата. (Чис 18:26)40На тези места израилтяните и левитите трябва да оставят приносите от жито, вино и елей. Там са и свещените съдове, свещениците, които служат, стражите при портите и певците. Затова ние няма да изоставим храма на нашия Бог.“