Матей 20

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 „Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си.2 Той се услови с работниците за по динарий* на ден и ги прати на лозето си.3 А като излезе около девет часа*, видя други да стоят на пазара ненаети.4 И на тях рече: ‘Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.’ Те отидоха.5 Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото.6 Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: ‘Защо стоите тук цял ден без работа?’7 Те му отговориха: ‘Никой не ни е наел.’ Той им каза: ‘Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.’8 А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: ‘Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.’ (Лев 19:13; Вт 24:15)9 И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий*.10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий*.11 И като получиха, зароптаха против стопанина12 и казаха: ‘Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.’13 А той в отговор каза на един от тях: ‘Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий* се услови ти с мене?14 Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе.15 Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?’16 Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“ (Мт 19:30; Мк 10:31; Лк 13:30)17 А когато Иисус отиваше за Йерусалим, по пътя повика насаме дванадесетте ученици и им рече: (Мк 10:32; Лк 18:31)18 „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците* и книжниците* и ще Го осъдят на смърт,19 и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бичуват и разпънат. И на третия ден ще възкръсне.“ (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 27:29)20 Тогава се приближи до Него съпругата на Зеведей заедно със синовете си, поклони Му се и Го молеше за нещо. (Мк 10:35; Лк 22:24)21 А Той ѝ рече: „Какво искаш?“ Тя Му каза: „Кажи тези двама мои синове да седнат в царството Ти – единият отдясно, а другият отляво на Тебе.“22 Иисус отвърна: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам[1]?“ Отговориха Му: „Можем.“ (Мт 26:39)23 Той им каза: „От Моята чаша ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите[2], но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене не зависи от Мене – то ще се даде на тези, за които е приготвено от Моя Отец.“24 Когато десетте чуха това, възнегодуваха срещу двамата братя.25 Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват над тях.26 Между вас обаче да не бъде така: който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга,27 и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде роб, (Мт 23:11; Мк 9:35)28 както и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Лк 22:27; Фил 2:7; 1 Тим 2:6)29 Когато излизаха от Йерихон, след Него вървеше множество народ. (Мк 10:46; Лк 18:35)30 И ето двама слепци, които седяха край пътя, чуха, че минава Иисус, и започнаха да викат: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“ (Мт 9:27)31 А народът ги смъмри, за да млъкнат. Но те завикаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“32 Иисус се спря, повика ги и каза: „Какво искате да сторя за вас?“33 Те Му казаха: „Господи, да се отворят очите ни!“34 Иисус се смили, допря се до очите им и те веднага прогледнаха. И те тръгнаха след Него.