Матей 17

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги изведе насаме на една висока планина. (Мк 9:2; Лк 9:28; 2 Пет 1:17)2 И се преобрази пред тях – лицето Му засия като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.3 И ето явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него.4 Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Господи, добре е да бъдем тука. Ако искаш, да направим три сенника* – един за Тебе, за Мойсей един и един за Илия.“5 Докато Той още говореше, светъл облак ги засени. И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, у Когото е Моето благоволение. Него слушайте!“ (Изх 40:34; Вт 18:15; Пс 2:7; Ис 42:1; Мт 3:17; Мт 12:18; Евр 1:5; Евр 5:5)6 Като чуха това, учениците паднаха по очи и много се уплашиха.7 А Иисус се приближи, докосна ги и рече: „Станете и не се бойте!“8 Тогава те вдигнаха очи и не видяха никого освен Иисус.9 И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда: „Не казвайте на никого за това видение, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите.“10 А учениците Му Го попитаха: „Защо книжниците* казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“ (Мал 3:23)11 Иисус им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко.12 Но ви казвам, че Илия вече дойде, а те не го познаха и направиха с него, каквото си искаха. Така и Синът човешки ще пострада от тях.“ (Мт 16:21)13 Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоан Кръстител. (Мт 11:14)14 Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, коленичи пред Него (Мк 9:14; Лк 9:37)15 и каза: „Господи, смили се над сина ми, защото е лунатик и тежко страда: често пада в огън и във вода.16 Водих го при учениците Ти, но те не можаха да го излекуват.“17 А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.“ (Вт 32:5)18 Тогава Иисус смъмри беса и той излезе от момчето. И от онзи час то оздравя.19 Когато останаха насаме с Иисус, учениците Го попитаха: „Защо ние не можахме да изгоним беса?“20 А Иисус им рече: „Заради вашето неверие. Защото, истината ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зрънце, ще наредите на тази планина: ‘Премести се оттук там!’ – И тя ще се премести. И нищо няма да бъде невъзможно за вас. (Мт 21:21; Мк 11:23; Лк 17:5; 1 Кор 13:2)21 А този род[1] се прогонва само с молитва и с пост[2].“22 А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце (Мт 16:21; Мк 9:30; Лк 9:43)23 и ще Го убият, а на третия ден ще възкръсне.“ И те се натъжиха твърде много. (Мт 20:18)24 А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петър онези, които събираха дидрахмите*, и му рекоха: „Вашият Учител не плаща ли дидрахма*?“ (Изх 30:13)25 Той отговори: „Плаща.“ И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и попита: „Как мислиш, Симоне, земните царе от кого взимат налог или данък – от своите синове или от чуждите?“26 Петър Му отговори: „От чуждите.“ Иисус му рече: „И тъй, синовете са освободени.27 Но за да не се дразнят безпричинно, иди на морето, хвърли въдица и вземи първата риба, която се улови. Отвори ѝ устата и ще намериш вътре един статир*. Вземи го и им го дай за Мене и за себе си.“