Влезте безплатно

Марко 6

Библия, нов превод от оригиналните езици



1 Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха. (Мт 13:53; Лк 4:16) 2 И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце! (Йн 7:15) 3 Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него. (Йн 6:42) 4 А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“ (Йн 4:44) 5 Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях. 6 И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше. 



7 Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. (Мт 10:1; Лк 9:1; Лк 10:1) 8 И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си, 9 но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи. 10 Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11 И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град[1].“ (Д А 13:51) 12 И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят, 13 изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей* и ги изцеляваха. (Як 5:14) 



14 Цар Ирод[2] чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ (Мт 14:1; Лк 9:7) 15 Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“ (Мт 16:14; Мк 8:28; Мк 9:11; Лк 9:19) 16 Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“ 17 Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея; (Мк 1:14) 18 а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“ (Лев 18:16; Лк 3:19) 19 Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше, 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше. 21 А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници* и първенци на Галилея, 22 дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“ 23 Тогава ѝ се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам – дори половината си царство.“ (Ест 5:3) 24 А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“ 25 И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ 26 А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да ѝ откаже. 27 И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му. 28 Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. 29 Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница. 



30 Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. (4 Цар 4:42; Мт 14:13; Мк 8:1; Лк 9:10; Йн 6:1) 31 И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат. 32 И отидоха с лодка на уединено място насаме. 33 Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него. 34 И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща. (Чис 27:17; 3 Цар 22:17; Ез 34:5; Зах 10:2; Мт 9:36) 35 А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат[3].“ 37 А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария* хляб и да им дадем да ядат?“ 38 И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ 39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40 И насядаха на групи по сто и по петдесет. 41 И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. (Мк 8:19) 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души. 



45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. (Мт 14:22; Йн 6:16) 46 И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли. 47 Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата. 48 И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража* Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине. 49 Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, (Лк 24:37) 50 защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“ 51 Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха. 52 Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло. (Мк 8:17) 



53 И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега. (Мт 14:34) 54 Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха, 55 бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл. 56 И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха. (Мк 5:27; Д А 5:15) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.