Лука 1

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития,2 както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото,3 затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле, (Д А 1:1)4 за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал.5 По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името и – Елисавета. (1 Лет 24:10)6 И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа.7 Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст.8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,9 падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади. (Изх 30:7)10 А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето.11 Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник.12 Като го видя, Захария се смути и страх го обзе.13 Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан;14 и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му.15 Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си; (Чис 6:3; Съд 13:4; Лк 7:33)16 и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог;17 и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“ (Мал 3:23)18 Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“19 Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; (Дан 8:16; Дан 9:21)20 а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“21 А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма.22 Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням.23 След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.24 След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше:25 „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“26 Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет,27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария. (Мт 1:18)28 Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените[1].“ (Съд 6:12)29 А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав.30 Тогава ангелът и рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога;31 и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. (Ис 7:14; Мт 1:21)32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид,33 и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“ (Ис 9:6; Дан 2:44; Дан 7:14)34 А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“35 Ангелът и отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.36 Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене.37 Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ (Бит 18:14)38 Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.39 Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея.40 Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета.41 Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата и, а Елисавета се изпълни със Светия Дух.42 И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! (Съд 5:24; Юд 13:18)43 И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ?44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми.45 И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното и от Господа.“46 А Мария рече: „Душата ми величае Господа (1 Цар 2:1)47 и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител, (Ав 3:18)48 задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото (Бит 30:13; 1 Цар 1:11)49 Всесилният стори за мене велико нещо; името Му е свято (Пс 111:9)50 и Неговата милост е от род в род за всички, които с боязън Го почитат. (Пс 103:17)51 Той вдигна силната Си ръка, разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,52 свали властници от престола и въздигна унизени;53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; (Пс 107:9)54 взе под закрила Израил, Своя слуга, като си спомни милостта, (Бит 17:7; Пс 98:3; Ис 41:8; Мих 7:20)55 която бе обещал на нашите прадеди – на Авраам и потомците му за вечни времена.“56 И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.57 А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син.58 Съседите и роднините и чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея.59 На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. (Бит 17:12; Лев 12:3)60 Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“61 Тогава и казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“62 И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат.63 Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха.64 И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога.65 Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало.66 Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него.67 И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи:68 „Благословен е Господ, Бог на Израил, задето посети и извърши изкупление на Своя народ. (Пс 41:14; Пс 106:48; Пс 111:9)69 Той издигна за нас рог на спасение в рода на Своя слуга Давид,70 както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци:71 спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят,72 като прояви Своята милост към прадедите ни и си спомни Своя свят завет –73 клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец, (Бит 26:3)74 да ни избави от ръката на враговете ни,75 за да Му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си.76 И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища. (Ис 40:3; Мал 3:1)77 Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете му (Мк 1:2; Лк 3:3)78 поради великото милосърдие на нашия Бог. То е за нас светлина, изгряла от висините,79 за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка, и да насочи нозете ни в пътя на мира.“ (Ис 9:1)80 А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил.