1Тогава Йов отговори:2„О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми!3Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави.4Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. (Вт 32:23; Йов 16:13; Пс 38:3)5Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла?6Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце?7Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.8О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми!9Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене! (Йов 7:15)10Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия.11Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго?12Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано?13Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?14Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия.15Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат,16и са размътени от лед, и в които се топи сняг.17В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.18Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват;19поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници.20Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам.21Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте.22Нима казах: ‘Донесете ми’? Или: ‘Подарете ми от вашето богатство’?23Или: ‘Спасете ме от ръката на врага’? Или: ‘Изкупете ме от ръката на мъчителите’?24Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил.25Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват?26Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си.27Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.28А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето?29Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене.30Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?