1„И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си.2Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му. (Пс 18:14)3Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята.4След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм.5Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме. (Йов 5:9)6Защото Той казва на снега: ‘Падай на земята!’, и на проливния дъжд властно: ‘Изливай се още по-силно!’7Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела.8Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището.9От юг идва буря, от север – студ.10От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява. (Пс 147:17)11И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му.12И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята,13било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.14Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса!15Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак?16Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието?17Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър,18ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало? (Бит 1:6)19Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим.20Ще Му бъде ли казано: ‘Аз искам да говоря?’ Би ли казал някой, че би искал да загине?21А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти.22От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение.23Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява.24Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“