1Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав,2разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога,3а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов.4Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него.5Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.
Негодуванието на Елиуй
6Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания.7Аз си казвах: ‘Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.’ (Йов 12:12; Сир 25:4)8Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява.9Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците.10Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.11Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи.12С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му.13Не казвайте: ‘Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.’14Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.15Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им.16Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят?17Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная,18понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира.19Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове.20Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря.21Няма да гледам на лице и никого няма да лаская,22защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“