Йов 30:20 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Сегашното бедствено положение е незаслужено

1 „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък. 2 За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила. 3 От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята, 4 късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб. 5 Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци, 6 за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки. 7 Викат между храстите, врат се под трънаците – (Йов 24:4) 8 подли и безименни човеци, измет на земята. 9 На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене. (Пс 69:13; П Ер 3:14)

Пс 69:13П Ер 3:14

10 Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми. 11 Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си. 12 Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене, 13 а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това. 14 Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място. 15 Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак. (Йов 16:12) 16 И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха. 17 Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой. 18 С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми. 19 Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел. 20 Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш. 21 Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене. 22 Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма. 23 Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи. 24 Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда? 25 Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните? 26 Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак. 27 Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби. 28 Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам. 29 Станах брат на чакалите и приятел на щраусите. 30 Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега. 31 Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“