1„А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък.2За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила.3От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята,4късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб.5Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци,6за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки.7Викат между храстите, врат се под трънаците – (Йов 24:4)8подли и безименни човеци, измет на земята.9На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене. (Пс 69:13; П Ер 3:14)10Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми.11Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си.12Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене,13а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това.14Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място.15Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак. (Йов 16:12)16И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха.17Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой.18С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.19Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел.20Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.21Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.22Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.23Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.24Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда?25Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните?26Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак.27Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби.28Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам.29Станах брат на чакалите и приятел на щраусите.30Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега.31Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“