1Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват.2Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ.3Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка.4Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек.5Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън.6Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.7Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало.8Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.9На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини,10тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност.11Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.12Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума? (Екл 7:24; Сир 1:6; Вар 3:15)13Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите. (Вар 3:29)14Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“15Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея. (Прем 7:9)16Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир.17Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато.18За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери.19С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.20Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума?21Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето.22Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“23Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място, (Вар 3:32)24защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе. (Йов 36:27; Пр 8:27; Ис 40:12)25Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата,26когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния,27тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита. (Сир 1:9)28Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа – това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“ (Пс 111:10; Пр 8:13; Пр 9:10)