1В отговор Йов каза:2„Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие!3Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш?4И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас; (Пс 22:8; Пс 109:25)5бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.6Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава.7Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство.8Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене.9Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене.10Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене.11Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви.12Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си.13Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми,14нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин.15Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог*.16Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми,17макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.18Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик.19И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините!20Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога.21О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел.22Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма. (Йов 10:20)