Йоан 9

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Когато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение.2 И учениците Му Го попитаха: „Учителю, заради чий грях той се е родил сляп – негов или на родителите му?“3 Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но е сляп, за да се прояви Божията сила върху него.4 Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи. (Йн 4:34; Йн 11:9; Йн 12:35)5 Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“ (Йн 8:12; Йн 12:46)6 Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия (Мк 8:23)7 и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ – което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал.8 А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп[1], казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“9 Едни казваха: „Той е“, а други: „Не е, но прилича на него.“ Той пък казваше: „Аз съм.“10 Попитаха го: „Как ти се отвориха очите?“11 Той отговори: „Човекът, наричан Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми каза: ‘Иди в къпалнята Силоам и се умий.’ Отидох и като се умих, прогледнах.“12 Те го попитаха: „Къде е Той?“ Отговори: „Не зная.“ (Йн 5:12)13 Тогава заведоха човека, който преди беше сляп, при фарисеите*.14 А беше събота, когато Иисус направи калчица и му отвори очите. (Йн 5:9)15 Тогава фарисеите* също го попитаха как е прогледнал. Той им каза: „Постави ми калчица на очите и се умих, и гледам.“16 Някои от фарисеите* казаха: „Този Човек не е от Бога, защото не спазва съботата.“ Други казаха: „Как може грешен човек да върши такива чудеса?“ И възникна раздор помежду им. (Йн 3:2; Йн 7:43; Йн 10:19)17 Отново попитаха прогледналия слепец: „Ти какво казваш за Него, като ти отвори очите?“ Той рече: „Пророк е.“ (Йн 4:19)18 Но юдейските власти не повярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия19 и не ги попитаха: „Този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?“20 Тогава неговите родители отговориха: „Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп.21 А сега как вижда, не знаем, и кой му е отворил очите, не знаем. Попитайте него! Той е пълнолетен, нека сам говори за себе си.“22 Родителите му казаха това, понеже се бояха от юдеите*, защото юдейските власти се бяха вече наговорили да отлъчат от синагогата онзи, който Го признае за Христос. (Йн 7:13; Йн 19:38; Йн 20:19)23 Затова неговите родители казаха: „Той е пълнолетен. Попитайте него!“24 Тогава повикаха повторно човека, който беше сляп, и му казаха: „Въздай слава на Бога[2]! Ние знаем, че Този Човек е грешник.“25 А той отговори: „Не зная дали е грешник. Зная едно – че бях сляп, но сега виждам.“26 Тогава го попитаха пак: „Какво направи с тебе? Как ти отвори очите?“27 Той им отговори: „Казах ви вече и не чухте. Защо искате да чуете това отново? Да не би и вие да искате да станете Негови ученици?“28 А те го изругаха и казаха: „Ти си Негов ученик, а ние сме Мойсееви ученици.29 Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.“30 В отговор човекът им каза: „Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но ми отвори очите.31 А знаем, че Бог не слуша грешници, но слуша този, който Го почита и изпълнява Неговата воля.32 Открай време не се е чуло някой да е отворил очите на човек, роден сляп.33 Ако Този Човек не беше от Бога, нямаше да може да направи нищо.“34 В отговор те му казаха: „Ти си роден цял в грехове – ти ли ще ни учиш?“ И го изгониха навън.35 Иисус чу, че са го изгонили навън, намери го и му рече: „Ти вярваш ли в Божия Син?“36 Той отговори: „А Кой е Той, господине, за да повярвам в Него?“37 Иисус му каза: „Ти си Го видял и Той е, Който говори с тебе.“ (Йн 4:26)38 А той рече: „Вярвам, Господи!“ И Му се поклони.39 Тогава Иисус каза: „За съд дойдох Аз на този свят, за да прогледнат невиждащите, а виждащите да ослепеят.“ (Йн 12:39)40 Онези от фарисеите*, които бяха с Него, като чуха това, запитаха Го: „Нима и ние сме слепи?“41 Иисус им каза: „Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате: ‘Виждаме’. Затова грехът ви остава.“ (Йн 15:22)