1В четиринадесетата година от царуването на цар Езекия асирийският цар Сенахерим нападна всички укрепени градове в Юдея и ги превзе. (4 Цар 18:13; 2 Лет 32:1)2От Лахис царят на Асирия изпрати Рабсак с голяма войска срещу Езекия. Той спря при водопровода на горния водоем, на пътя за тепавичаровата нива. (Ис 7:3)3При него излязоха началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син. (Ис 22:20)4И Рабсак им рече: „Кажете на Езекия: ‘Ето какво пита великият цар, царят асирийски: «На чия защита се надяваш?5Мислиш, че празнословието е достатъчна сила и план за война. На какво се надяваш, та си тръгнал срещу мен.6Сигурно на Египет, тази прекършена тръстика, на която всеки, който се облегне, пробожда ръката си. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него»’.“ (Ис 30:3)7Ако ми кажеш: „На Господ, нашия Бог се надяваме“ – на този ли, чиито оброчища и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и Йерусалим: „Само пред този жертвеник трябва да се покланяте“;8хайде, обзаложи се с моя господар асирийския цар. Аз ще ти дам две хиляди коне, а ти трябва да им намериш ездачи.9Как тогава искаш да отблъснеш един военачалник измежду най-нищожните служители на моя господар? И защо се надяваш на Египет заради неговите колесници и коне?10Нима против волята на Господа съм тръгнал против тази земя, за да я разоря? Господ ми каза: „Нападни тази земя и я разори!“11Тогава Елиаким, Шевна и Йоах казаха на Рабсак: „Говори на арамейски със слугите си, ние го знаем. Не ни говори на еврейски, за да не разбират хората, които са на градската стена.“12Но Рабсак отговори: „Моят господар ме изпрати да кажа тези думи не само на твоя господар и на тебе, а и на онези, които са по градската стена и ядат изпражненията си и пият урината си.“13И Рабсак пристъпи напред и извика силно на еврейски: „Слушайте думите на великия цар, царя на Асирия.14Така казва царят: ‘Не вярвайте на Езекия, защото той не може да ви спаси!’15И нека не ви обнадеждава с Господа, казвайки: ‘Господ непременно ще ни спаси. Този град няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.’16Не слушайте Езекия, защото ето какво казва асирийският цар: ‘Примирете се с мене и излезте пред мене. Тогава всеки ще яде от лозето и смокинята си и ще пие вода от кладенеца си,17докато дойда и ви заведа в земя като вашата, пълна с жито и лозя, земя, изобилна на хляб и вино.’18Езекия да не ви заблуждава, като казва: ‘Господ ще ни избави.’ Спасиха ли боговете на другите народи земята си от асирийския цар?19Къде са боговете на Хамат и Арпад? Къде са боговете на Сефарваим? Спасиха ли боговете Самария от моите ръце? (Ис 10:9)20Кои измежду боговете на тези страни избавиха земята си от моята ръка? Как тогава Господ ще спаси Йерусалим от ръката ми?“21Но те мълчаха и не му отговориха нито дума, защото царят бе заповядал да не му се отговаря.22Тогава началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.