1Когато всички царе, които бяха на запад от Йордан, по планинската страна и равнината и по цялото крайбрежие на голямото море, към Ливан – хетейци, аморейци, ханаанци, ферезейци, евейци и йевусейци, – чуха това,2те се събраха заедно, за да се сражават с Иисус и израилтяните под едно командване.3Жителите на Гаваон чуха какво бе извършил Иисус в Йерихон и Гай4и постъпиха хитро. Те взеха провизии и се представиха за пратеници. Поставиха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино.5На краката им имаше стари, кърпени сандали и бяха облечени с кърпени дрехи. Всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал[1].6Те дойдоха при Иисус в лагера в Галгал и казаха на него и на всички израилтяни: „Дойдохме от далечна земя. Сключете с нас съюз.“7А израилтяните казаха на евейците: „Ако вие живеете в нашата територия, как тогава ще сключим съюз с вас?“ (Изх 23:32; Изх 34:12; Вт 7:2)8Те казаха на Иисус: „Ние сме твои слуги.“ А Иисус ги попита: „Кои сте вие и откъде идвате?“9Те му казаха: „Твоите слуги идват от твърде далечна земя заради името на Господа, твоя Бог. Защото чухме много за Него и за всичко, което е извършил в Египет, (И Н 2:10)10и за всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отсам Йордан – на есевонския цар Сихон и на васанския цар Ог, който беше в Аштарот[2]. (Чис 21:21)11Затова нашите стареи и всичките жители на нашата земя ни казаха: ‘Вземете си храна за път и идете да ги посрещнете. Кажете им: «Ние сме ваши слуги и сключете сега съюз с нас.»’12Това е нашият хляб. Беше топъл, когато го взехме от къщите си в деня, когато тръгнахме да дойдем при вас, и сега, ето той е станал сух и плесенясал.13И това са меховете за вино, които бяха нови, когато ги напълнихме, а ето те се скъсаха. И тези наши дрехи и сандали овехтяха поради твърде дългия път.“14Израилтяните взеха храната им, но Господа не попитаха.15И Иисус сключи с тях мир и се задължи с договор да пази живота им. И старейшините на народа им се заклеха. (2 Цар 21:2)16Три дена след сключването на този договор те чуха, че тези били техни съседи и живеят близо до тях,17защото израилтяните преместиха лагера и дойдоха до градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Ярим.18Но Иисус и израилтяните не ги погубиха, защото старейшините на народа бяха им се заклели в Господа, Израилевия Бог. Затова цялата общност заропта против старейшините.19Всички старейшини казаха на целия народ: „Заклехме им се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да им сторим нищо.20Това можем да им направим: да ги оставим живи, за да не бъде върху нас Божият гняв поради клетвата, с която им се заклехме.“21И старейшините им казаха още: „Нека останат живи, но ще станат секачи на дърва и носачи на вода за цялата общност.“ И те направиха, както старейшините им бяха казали.22Тогава Иисус ги повика и им каза: „Защо ни измамихте, като казахте: ‘Ние живеем много далече от вас’, когато сте живеели в пределите ни?23И сега вие сте проклети. Вечно ще слугувате като секачи и водоносци за дома на моя Бог!“ (3 Цар 9:20)24Те отговориха на Иисус: „Дошли бяха сведения до твоите слуги, че Господ, твоят Бог, е заповядал на Своя служител Мойсей да ви даде цялата земя и да погуби нас и всички жители на цялата земя пред лицето ви. Затова много се уплашихме за живота си поради вас и направихме това дело.25Сега ето ние сме в твоите ръце. Стори с нас каквото според тебе е добро и справедливо – направи го.“26И той постъпи с тях така: избави ги от ръцете на Израилевите синове и те не ги погубиха.27И в същия ден Иисус ги постави да секат дърва и да носят вода за цялата общност и за Господния жертвеник[3] до днес, на мястото, което Господ би избрал. (Вт 29:10)