1[1] А Йерихон беше добре заключен поради Израилевите синове. Никой не излизаше и никой не влизаше.2Тогава Господ каза на Иисус: „Ето Аз предавам в твоите ръце Йерихон, царя му и силните войни в него.3Обкръжете града, всички готови за война да обиколят града веднъж. Така правете шест дена.4Седем свещеници да носят пред ковчега седем овнешки рогове за тръбене. И на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците да тръбят с овнешките рога.5При изсвирването на овнешкия рог, когато чуете звука на тръбата, целият народ да извика с висок глас. Тогава стените на града ще рухнат долу и народът да се изкачи, всеки воин напред.“6И Иисус Навин повика свещениците и им каза: „Вземете ковчега на завета! Седем свещеници да носят седем овнешки тръби пред ковчега на Господа!7Наредете на народа: ‘Преминете и обиколете в кръг града. Въоръжените да преминат пред ковчега на Господа.’“8И след като Иисус каза това на народа, седемте свещеници, които носеха седем овнешки рога пред Господа, тръгнаха. Те затръбиха и ковчегът на завета вървеше след тях.9И въоръжените вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите, а събраните отзад вървяха след ковчега на завета на Господа, докато тръбите ехтяха.10А Иисус заповяда на народа: „Не викайте и да не се чува вашият глас! Дума да не излиза от вашата уста до деня, в който ви кажа ‘Викнете!’ Тогава трябва да викнете силно.“11Така той направи ковчегът на Господа да обиколи в кръг веднъж. След това дойдоха в лагера и пренощуваха в него.12На сутринта Иисус стана рано и свещениците понесоха ковчега на Господа.13Седемте свещеници, които носеха седемте овнешки рога пред ковчега на Господа, тръгнаха напред. Те затръбиха с тръбите. Въоръжените вървяха пред тях, а множеството от народа отзад следваше след ковчега на завета на Господа – вървейки, тръбите ехтяха.14Така и на другия ден обиколиха в кръг града веднъж и се върнаха в лагера. Те правеха това шест дена.15А на седмия ден станаха рано призори и обиколиха в кръг по същия начин седем пъти. Само в този ден те обиколиха в кръг града седем пъти.16Когато на седмия път свещениците затръбиха, Иисус каза на народа: „Викнете силно и надайте боен вик, понеже Господ ви предаде града! (И Н 2:12)17Градът и всичко, което е в него, ще бъдат обречени на Господа. Само блудницата Раав и всички, които са в къщата ѝ, да останат живи, защото тя скри пратениците, които изпратихме.18А вие се пазете от обреченото, да не би да пожелаете да вземете нещо от него и така да подхвърлите лагера на Израил на проклятие и да му причините беда. (Лев 27:28; И Н 7:1)19Всичкото сребро и злато, медните и железните съдове да бъдат посветени на Господа. Те да се внесат в съкровищницата на Господа.“20И народът нададе боен вик. Затръбиха с тръбите и щом като народът чу тръбния глас, нададе силен боен вик. Стената се срути долу. Народът се изкачи в града, всеки напред и превзеха града. (Евр 11:30)21И предадоха на проклятие всичко, което беше в града: мъже и жени, млади и стари, волове, дребен добитък и осли, всичко изтребиха с меч.22Тогава Иисус каза на двамата мъже, които бяха разузнавали земята: „Влезте в къщата на блудницата и изведете оттам жената и всичко, което ѝ принадлежи, както сте ѝ се заклели.“23Тогава мъжете, които бяха разузнавали, отидоха и изведоха Раав, баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всичко, което ѝ принадлежи. Изведоха всичките родственици и ги поставиха вън от Израилевия лагер.24Изгориха с огън града и всичко, което беше в него. Само среброто и златото, медните и железните съдове предадоха в съкровишницата на дома Господен.25Иисус избави и блудницата Раав, и бащиния ѝ дом и всичко, което ѝ принадлежи. Тя живее в Израил до днес, понеже скри пратениците, които Иисус беше изпратил да разузнаят Йерихон. (Евр 11:31)26По онова време Иисус се закле пред Господа, като каза: „Проклет да бъде пред Господа мъжът, който стане да построи този град, Йерихон; ще положи основите му върху първородния си син, върху най-малкия си син ще постави портите му.“[2] (3 Цар 16:34)27И Господ беше с Иисус и славата му се разнасяше по цялата земя. (И Н 1:5)