1Слово, което Господ отправи към Йеремия, когато вавилонският цар Навуходоносор и цялата му войска, и всички царства по земята, които бяха под властта му, и всички народи воюваха против Йерусалим и против всичките градове около него: (4 Цар 25:1; 2 Лет 36:17; Ер 21:1; Ер 32:1)2„Така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Иди и кажи на юдейския цар Седекия следното: «Така казва Господ: Ето Аз предавам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го изгори с огън.3И ти няма да избягаш от неговата ръка, но сигурно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му. Тогава твоите очи ще гледат очите на вавилонския цар и той ще ти говори лице в лице, и ти ще отидеш във Вавилон.»’4Но чуй думата на Господ, юдейски царю Седекия! Така казва Господ за тебе: ‘Ти няма да умреш от меч.5Ти ще умреш в мир, но както гориха благоухания за твоите предци, които царуваха преди тебе, така ще горят благоухания за тебе и ще те оплачат: «Горкият господар!», защото Аз изрекох това слово’, казва Господ.“ (Ер 22:18)6Тогава пророк Йеремия предаде тези думи на юдейския цар Седекия в Йерусалим,7докато войската на вавилонския цар воюваше против Йерусалим и против всички останали градове на Юдея – против Лахис и Азека, защото те бяха единствените укрепени градове на Юдея, които бяха останали.
Освобождение на робите и новото им заробване
8Слово, което дойде от Господ към Йеремия, след като цар Седекия сключи договор с целия народ в Йерусалим, за да обявят освобождаване сред тях:9всеки да пусне на свобода своя роб евреин и всеки – робинята си, така че никой да не държи за роб брата си юдеин.10Тогава всичките първенци и целият народ послушаха, като влязоха в договор: всеки да пусне на свобода роба си и робинята си, така че вече да не ги държат за роби; и ги освободиха.11След това обаче те се отметнаха и си върнаха робите и робините, които бяха пуснали на свобода, и ги принудиха да бъдат отново роби и робини.12Затова дойде слово от Господ към Йеремия:13„Така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Аз сключих завет с предците ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от дома на робството, и казах:14«В края на седмата година освободи брата си евреин, който ти се е продал; когато шест години ти е бил роб, трябва да го пуснеш на свобода от тебе», но предците ви не послушаха и не Ми обърнаха внимание. (Изх 21:2; Вт 15:12)15Но ето вие се разкаяхте и извършихте това, което е справедливо в очите Ми, като всеки обяви освобождаването на сънародника си. Тогава сключихте завет пред Мене в дома, който носи Моето име,16но се отметнахте и осквернихте името Ми, като всеки от вас си върна роба и робинята, които бяхте пуснали на свобода, и ги принудихте отново да бъдат ваши роби и робини’.“17Затова така казва Господ: „Вие не Ме послушахте да обявите освобождаване на брата си. И ето, казва Господ, Аз обявявам, че против вас свободно ще действат меч, мор и глад. И участта ви ще всява ужас по всички царства на земята. (Ер 29:18)18Тогава ще предам човеците, които престъпиха завета Ми и не изпълниха думите на завета, който те сключиха пред Мене, като разсякоха жертвеното теле на две и минаха между частите му –19юдейските първенци и йерусалимските управници, и скопците, и свещениците, и целият народ на страната преминаха между частите на телето, –20и ще ги предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат смъртта им. А труповете им ще бъдат за храна на птиците в небесата и на земните зверове. (Ер 7:33)21Също юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат смъртта им – в ръцете на войската на вавилонския цар, която сега е отстъпила от вас.“22„Ето Аз ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна към този град, и те ще се опълчат срещу него, ще го превземат и ще го изгорят с огън. И ще превърна градовете на Юдея в пустиня, без жители в тях.“ (Ер 9:10)