Ездра 3

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Когато настъпи седмият месец, откакто израилтяните вече бяха по градовете си, целият народ се събра в Йерусалим.2 Тогава Иисус, Йоседековият син, и братята му, свещениците, и Зоровавел, Салатиилевият син, и братята му издигнаха отново жертвеника на Бога на Израил, за да възнасят върху него всеизгаряния*, както беше предписано в закона на Божия човек Мойсей. (Изх 27:1)3 И макар да имаше заплаха от съседните народи, те издигнаха жертвеника на старото му място и започнаха да принасят върху него сутрин и вечер всеизгаряния на Господа. (Чис 28:1)4 Там празнуваха празника Шатри според заповедите с всекидневни всеизгаряния, отредени за всеки един от дните.5 Оттогава извършваха редовно всеизгаряния при новолунията, при всички празници, посветени на Господа, както и доброволни приноси на Господа от всеки, който желаеше да стори това.6 В първия ден на седмия месец започнаха отново да принасят всеизгаряния на Господа, но основите на Господния храм още не бяха положени.7 Затова наеха на заплата каменоделци и дърводелци, а на работници от Сидон и Тир даваха храна, пиене и зехтин, за да доставят по море кедрово дърво от Ливан в Ява по нареждане на Кир, персийския цар. (1 Лет 22:4)8 На втория месец от втората година след завръщането им при Божия дом в Йерусалим Зоровавел, Салатиилевият син, и Иисус, Йоседековият син, другите им братя, свещеници и левити, и всички, завърнали се от плен в Йерусалим, започнаха възстановяването му, като поставиха левитите от двадесет години нагоре да надзирават работите при Господния храм.9 Иисус, неговите синове и братята му, Кадмиил и синовете му – потомци от племето на Юда, – всички те заедно надзираваха работниците при дома на Господа; това вършеха и левитите, синове на Хенадод, техните синове и братя.10 И когато зидарите положиха основите на Господния храм, свещениците застанаха в своите одежди и с тръби, а левитите, Асафовите потомци – с кимвали, за да славят Господа според наредбите на Давид, царя на Израил. (1 Лет 25:1; Езд 2:41)11 Те запяха поред във възхвала и за слава на Господа, защото е благ и милостта Му към Израил е за вечни времена. И навред сред народа се носеха възгласи в прослава на Господа, понеже основите на Господния храм бяха положени. (1 Лет 16:34; Пс 136:1; Ер 33:11)12 Много свещеници, левити, предводители и старейшини, които бяха виждали предишния храм, плачеха на глас, като гледаха основите на новия храм, но и мнозина ликуваха от радост. (Аг 2:3)13 И никой сред народа не можеше да различи радостното ликуване от стоновете и плача, защото гласовете отвред бяха силни и се носеха надалече.