1Всеки първосвещеник*, понеже е избиран измежду хора и е поставен да служи на Бога за хората, като принася дарове и жертви за греховете,2може да бъде снизходителен към онези, които са невежи и правят грешки, тъй като и сам той е подвластен на слабости.3Затова е длъжен да принася жертви за греховете както на народа, така и за своите. (Лев 9:7; Лев 16:6)4И никой не се сдобива сам с тази чест, а само онзи, който е призован от Бога така, както и Аарон. (Изх 28:1)5Така и Христос не си присвои славата да стане първосвещеник*, а Го постави Онзи, Който Му е казал: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих“, (Пс 2:7; Мт 3:17; Мт 17:5; Д А 13:33; Евр 1:5)6както и на друго място казва: „Ти си свещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.“ (Пс 110:4)7По време на земния Си живот Иисус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да Го спаси от смърт. И тъй като беше благоговеен, Бог Го чу. (Мт 26:36)8Макар да беше Божий Син, чрез страданията Си Той се научи на послушание9и, достигнал съвършенство, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни, (Ис 45:17)10след като беше провъзгласен от Бога за първосвещеник* според чина на Мелхиседек*.
Наставления за постоянство в Христовото учение
11Имаме много да говорим за това, но то е трудно да се обясни, понеже слушате разсеяно.12Въпреки че имахте достатъчно време да станете учители, отново се нуждаете от някого, който да ви учи кои са първите начала на Божието учение, и стигнахте дотам, че да се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.13А всеки, който се храни с мляко, е неспособен да разбере истината, защото още е дете, (1 Кор 3:2; 1 Пет 2:2)14докато твърдата храна е за зрели хора, които поради опита си притежават усет да различават добро от зло.