1Затова, братя вярващи, призовани към небето, проумейте, че Пратеникът и Първосвещеникът* Иисус Христос, Когото изповядваме, (Евр 4:14; Евр 10:23)2е верен на Онзи, Който Го е поставил, както и Мойсей – в целия Му дом. (Чис 12:7)3Защото Иисус се удостои с толкова по-голяма слава от Мойсеевата, колкото е по-голяма честта на строителя от самия дом,4тъй като всеки дом се съгражда от някого, а Бог е Този, Който е изградил всичко.5Мойсей беше верен служител на Бога в целия Му дом, за да засвидетелства онова, което щеше да се възвести.6А Христос е верен като Син над Неговия дом. Ние пък сме Негов дом, ако опазим твърдо докрай[1] нашата смелост и надеждата, с която се хвалим.
Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ
7Затова, както казва Светият Дух: „Днес, когато чуете Неговия глас, (Пс 95:7)8не упорствайте в сърцата си, както при размириците в деня на изкушението в пустинята:9там предците ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и бяха очевидци на делата Ми в продължение на четиридесет години.10Затова възнегодувах срещу онова поколение и казах: ‘Винаги се заблуждават в сърцата си, те не познаха Моите пътища.’11Затова се заклех в гнева Си: ‘Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих’.“ (Чис 14:21)12Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог,13но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха.14Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай,15докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“16А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей? (Чис 32:10)17Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята? (Чис 14:26; 1 Кор 10:5; Юда 1:5)18И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните?19И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си. (Вт 1:32; Вт 9:23)