1Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите*.2Ядосани, че те поучават народа и проповядват чрез Иисус[1] възкресение от мъртвите,3заловиха ги и ги задържаха до сутринта, тъй като вече се беше свечерило.4А мнозина от онези, които слушаха проповедта, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди. (Д А 2:41)5На другия ден в Йерусалим се събраха техните първенци, стареи и книжници* –6първосвещеникът* Ана, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род.7Те ги изправиха в средата и ги разпитваха: „С каква сила или в чие име сторихте това?“ (Мт 21:23)8Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: „Първенци на народа и стареи на Израил! (Лк 12:12)9Ако ние днес сме на разпит заради благодеяние към немощен човек – как той е изцелен,10то нека всички вие и целият народ на Израил знае, че чрез името на Иисус Христос, Назорея, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите – чрез Него този стои пред вас здрав. (Д А 3:6)11Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; Мт 21:42)12И чрез никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.“13И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус,14но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. (Лк 21:15)15Заповядаха им да излязат извън синедриона* и започнаха да се съвещават помежду си,16казвайки: „Какво да правим с тези хора? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че наистина чудо стана чрез тях и ние не можем да отречем това. (Йн 11:47)17Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не говорят вече на никого за Този Човек.“ (Д А 5:28; Д А 5:40)18И като ги повикаха, заповядаха им изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Иисус.19Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога!20Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ (1 Кор 9:16)21Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото. (Лк 19:48)22А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
Молитва за Божия подкрепа
23Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците* и стареите.24А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях. (Изх 20:11; Неем 9:6; Пс 146:6; Д А 14:15; Д А 17:24)25Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: ‘Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща? (Пс 2:1)26Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник*.’27Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал, (Лк 23:1)28за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане. (Д А 2:23)29И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение,30като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“ (Д А 2:43; Д А 14:3; Д А 15:12)31И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.
Обща собственост на благата у първите християни
32Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо. (Д А 2:43)33Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Иисус Христос[2] и Бог изпращаше голяма благодат върху всички тях. (Д А 1:8)34Сред тях нямаше нито един, който да се нуждае, защото онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продаденото (Вт 15:4)35и ги слагаха пред апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждата. (Лк 12:33; Лк 18:22)36Така Йосия[3], левит, родом от Кипър, наречен от апостолите Варнава, което се превежда „син на утехата“,37имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред апостолите.