1Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита:2„Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите,3но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо.4Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим. (Ac 9:1; Ac 22:1)5Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра. (Ac 23:6; Php 3:5)6А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога, (Ac 24:15; Ac 24:21)7което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите.8Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви?9Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей.10Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах. (Ac 8:1)11И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната.12С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците,13когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние.14Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: „Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“15Аз попитах: „Кой си Ти, Господине?“ Той отговори: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. (Ac 20:24)16Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия.17И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам,18за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.“ (Isa 42:7; Col 1:12; 1Pe 2:9)19Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение,20а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. (Lu 3:8; Ac 9:19; Ac 9:28)21Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. (Ac 21:30; Ac 22:22)22Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане: (Lu 24:44; Ac 3:18; Ac 24:14; 1Co 15:20)23че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“ (Isa 42:6; Isa 49:6)24И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“25А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум.26Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл. (Joh 18:20; Ac 10:37)27Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“28Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“29А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“30Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха31и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови. (Ac 23:29; Ac 25:25)32И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора[1]. (Ac 25:11; Ac 28:19)