1Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита:2„Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите,3но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо.4Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим. (Д А 9:1; Д А 22:1)5Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей*, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра. (Д А 23:6; Фил 3:5)6А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога, (Д А 24:15)7което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите.8Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви?9Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей.10Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците*, затворих много светии* в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах. (Д А 8:1)11И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната.12С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците*,13когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние.14Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.’15Аз попитах: ‘Кой си Ти, Господине?’ Той отговори: ‘Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. (Д А 20:24)16Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия.17И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам,18за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана* към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.’ (Ис 42:7; Кол 1:12; 1 Пет 2:9)19Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение,20а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. (Лк 3:8; Д А 9:19)21Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. (Д А 21:30; Д А 22:22)22Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане: (Лк 24:44; Д А 3:18; Д А 24:14; 1 Кор 15:20)23че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“ (Ис 42:6; Ис 49:6)24И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“25А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум.26Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл. (Йн 18:20; Д А 10:37)27Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“28Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“29А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“30Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха31и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови. (Д А 23:29; Д А 25:25)32И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора[1]. (Д А 25:11; Д А 28:19)