1Павел устреми поглед към синедриона* и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ (Д А 24:16; 2 Тим 1:3; 1 Пет 3:16)2Първосвещеникът* Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата.3Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ (Мт 23:27)4Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник* ли хулиш ти?“5Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник*. Защото е писано: ‘Не укорявай водача на своя народ’.“ (Изх 22:27)6Когато Павел узна, че една част са садукеи*, а другата – фарисеи*, извика в синедриона*: „Братя! Аз съм фарисей*, син на фарисей*. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ (Д А 22:3; Д А 24:15; Д А 26:4; Фил 3:5)7Когато каза това, възникна спор между фарисеите* и садукеите* и множеството хора се раздвои.8Защото садукеите* казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите* вярват във всичко това. (Лк 20:27; Д А 4:1)9Настана голяма врява. Някои от книжниците[1] от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога.“10И понеже спорът се ожесточи, хилядникът*, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана.11Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Д А 18:9; Д А 19:21; Д А 27:23)
Заговор срещу апостол Павел
12Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел.13Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души.14Те дойдоха при първосвещениците* и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел.15Затова вие със синедриона* известете сега на хилядника* утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“16Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел.17Павел повика един стотник* и му рече: „Заведи този младеж при хилядника*, защото има да му съобщи нещо.“18И той го взе, заведе го при хилядника* и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“19Хилядникът* го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и запита: „Какво имаш да ми съобщиш?“20А той каза: „Юдеите* са се наговорили да те молят утре да отведеш Павел пред синедриона*, уж че искат по-точно да разпитат за него.21Ала ти не им вярвай, защото го причакват над четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. И сега са готови, чакат само твоето съгласие.“22Тогава хилядникът* отпрати младежа, като му поръча: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“
Отвеждане на апостол Павел в Кесария
23След това повика двама стотници* и рече: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци, които да тръгнат за Кесария в девет часа вечерта.24Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“25Написа и писмо със следното съдържание:26„Клавдий Лисий изпраща поздрав на достопочтения управител Феликс. (Д А 24:22)27Юдеите бяха хванали този човек и щяха да го убият. Аз се явих с войска и го отнех, понеже научих, че е римски гражданин*. (Д А 21:30; Д А 22:22)28Но тъй като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред техния синедрион*. (Д А 22:30)29И установих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която да заслужава смърт или окови. (Д А 18:14; Д А 25:18; Д А 26:31)30След като обаче ми бе известено, че юдеите замислят покушение срещу този човек, аз го изпратих веднага при тебе. Наредих и на обвинителите да изложат пред тебе, каквото имат против него. Бъди здрав!“ (Д А 23:16)31Войниците, както им бе заповядано, взеха Павел и го отведоха през нощта в Антипатрида.32А на другия ден оставиха конниците да продължат с него и се върнаха в стана.33Тези, които пристигнаха в Кесария, предадоха писмото на управителя и му представиха Павел.34Управителят прочете писмото и го попита от коя област е той. Като узна, че е от Киликия, рече: (Д А 21:39; Д А 22:3)35„Ще те изслушам, когато дойдат и твоите обвинители.“ И заповяда да го държат под стража в преторията* на Ирод.