1А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара.2И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме.3След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът.4Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим. (Ac 21:11)5Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме.6След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи.7А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.8На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него. (Ac 6:5; Ac 8:5)9Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар.10Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав. (Ac 11:27)11Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ (Ac 9:16; Ac 20:22)12Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим.13Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“ (Lu 22:33)14И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“ (Mt 6:10; Mt 26:42; Lu 22:42)15След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим.16С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.
Апостол Павел при Яков
17Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.18На другия ден Павел влезе с нас при Яков. Дойдоха и всички презвитери.19Павел ги поздрави и разказа едно по едно всичко, което Бог бе сторил сред езичниците чрез неговото служение. (Ac 10:45; Ac 14:27; Ac 15:4; Ac 15:12)20А те, като чуха, славеха Бога и му казваха: „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите юдеи и те всички ревниво спазват закона.21А за тебе им е говорено много, че учиш всички юдеи, които живеят между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като казваш да не обрязват децата си и да не постъпват по обичаите.22И тъй, какво да се прави? Несъмнено ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.23Затова направи, каквото ти казваме: при нас има четирима мъже, които са дали обет.24Вземи ги, очисти се заедно с тях и поеми разноските им да си острижат главата. Така всички ще узнаят, че каквото са чули за тебе, не значи нищо, и че ти сам живееш според Закона и го спазваш. (Nu 6:18; Ac 18:18)25А за повярвалите езичници ние ви писахме, след като взехме решение те да не спазват нищо такова, а само да не ядат идолски жертви, кръв, удушени животни и да се въздържат от блудство.“ (Ac 15:19)26Тогава Павел взе онези мъже, очисти се заедно с тях, а на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистването и в който за всеки един от тях щеше да се направи приношение.
Залавяне на апостол Павел
27Но когато седемте дена вече свършваха, юдеите от Мала Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и го заловиха (Ac 6:9; Ac 18:13; Ac 21:21; Ac 24:5; Ac 24:18; Ac 25:8)28с викове: „Израилтяни, на помощ! Този човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място. Освен това и елини въведе в храма и оскверни това свято място.“ (Eze 44:7)29Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма. (Ac 20:4)30Тогава целият град се раздвижи и народът се събра. Като хванаха Павел, повлякоха го навън от храма, а вратите веднага бяха затворени.31И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна вест, че цял Йерусалим се е разбунтувал. (Ac 23:27; Ac 26:21)32Той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях. Като видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел.33Тогава хилядникът се приближи, хвана го, заповяда да го вържат с двойни вериги и запита: „Кой е той и какво е направил?“ (Ac 20:23; Ac 21:11)34Едни от народа крещяха едно, други – друго. И понеже поради шума не можеше да разбере истината, той заповяда да го водят в стана. (Ac 22:24; Ac 22:30; Ac 23:28)35А когато Павел стигна до стъпалата, заради насилието на тълпата трябваше да го носят войниците.36Защото множеството народ вървеше след тях и крещеше: „Убий го!“ (Lu 23:18; Joh 19:15; Ac 22:22; Ac 25:24)37Преди да го въведат в стана, Павел попита хилядника: „Мога ли да ти кажа нещо?“ А той рече: „Знаеш ли гръцки?38Значи не си ти онзи египтянин, който преди няколко дена разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди разбойници!“39Павел отвърна: „Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този прочут град на Киликия. Моля те, позволи ми да говоря на народа.“ (Ac 22:3; Ac 23:34)40А когато той му позволи, Павел се изправи на стъпалата, даде знак с ръка на народа и след като настъпи дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и рече: