1В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители – Варнава и Симеон, наричан Нигер, киринееца Луций, Манаин, възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.2Когато те извършваха богослужение пред Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“ (Ac 9:15; Ac 14:26)3Тогава отново постиха и се молиха, и като възложиха ръце на тях, ги пуснаха. (Ac 6:6)
Апостолите Савел и Варнава в Кипър
4И тъй, изпратени от Светия Дух, те отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър.5Когато стигнаха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги, като имаха и Йоан за помощник.6След като прекосиха острова до Пафос, срещнаха един магьосник и лъжепророк на име Вариисус.7Той се намираше у проконсула Сергий Павел, мъж разумен, който повика Варнава и Савел и пожела да чуе Божието слово.8А Елима Магьосника, както се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне проконсула от вярата.9Но Савел, наричан още Павел, изпълнен със Светия Дух, устреми към него поглед10и каза: „Дяволски сине, изпълнен с всякакви коварства и измами, враг на всяка правда, няма ли да спреш да изкривяваш правите Господни пътища? (Pr 10:9)11И сега ето ръката на Господа е върху тебе. Ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до определеното ти време.“ И веднага тъма и мрак се спуснаха върху него и той започна да обикаля наоколо, търсейки водач.12Като видя станалото, проконсулът повярва, смаян от учението на Господа.
Проповед в Антиохия Писидийска
13Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим. (Ac 12:25; Ac 15:38)14Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.15След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“16Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте!17Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам. (Ex 1:7; Ex 12:51)18Около четиридесет години ги храни в пустинята (Nu 14:33; De 1:31)19и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им. (De 7:1)20А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил. (Jud 2:16; 1Sa 3:20)21После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. (1Sa 8:5; 1Sa 10:21)22А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: „Намерих мъж по сърцето Си – Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.“ (1Sa 13:14; 1Sa 16:12; Ps 89:21)23От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус – Спасител на Израил. (Jer 23:5; Lu 2:4)24А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ. (Lu 3:3; Ac 10:37; Ac 19:4)25И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: „За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете“. (Lu 3:15; Joh 1:20; Joh 1:27)26Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение. (Ac 10:35)27Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота.28И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие. (Lu 23:13; Ac 3:13)29А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб. (Lu 23:26)30Но Бог Го възкреси от мъртвите. (Ac 1:3; Ac 1:22; Ac 10:41; 1Co 15:5)31В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. (Ac 2:32)32И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците,33Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“ (Ps 2:7; Heb 1:5; Heb 5:5)34А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: „Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.“ (Isa 55:3)35Затова и на друго място казва: „Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.“ (Ps 16:10; Ac 2:27)36Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление. (Ac 2:29)37Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита.38И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете. (Ro 3:28; Ga 2:16)39И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон.40Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците:41„Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже“.“ (Hab 1:5)42На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща.43А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат.44Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово.45Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули. (Ac 5:17; Ac 17:5)46Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците. (Ac 3:26; Ac 15:7; Ac 18:6; Ro 11:11)47Защото Господ тъй ни заповяда: „Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя“.“ (Isa 42:6; Isa 49:6; Ac 9:15; Ac 22:21; Ga 1:16)48Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот.49А учението на Господа се разпространяваше по цялата област.50Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели.51Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. (Lu 9:5; Lu 10:11)52А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.