Галатяни 4 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Божии деца чрез Христос и Духа, а не роби на закона

1 Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко. 2 Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време. 3 Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света^[1]. 4 Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона, 5 за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени. (Гал 3:26) 6 А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва*! Отче!“ (Рим 8:15) 7 Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос^[2].

Безпокойството на апостол Павел за галатяните

8 Преди време, когато не познавахте Бога, служехте на тези, които по естество не са богове. (1 Кор 12:2; 1 Сол 1:9; 1 Сол 4:5)

1 Кор 12:21 Сол 1:91 Сол 4:5

9 Но сега, като познахте Бога, или по-добре, като бяхте познати от Бога, защо се връщате отново към немощните и безпомощни сили и отново искате да им служите? 10 Почитате дни и месеци, времена и години. (Кол 2:16) 11 Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. (Фил 2:16; 1 Сол 3:5)

Фил 2:161 Сол 3:5

12 Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте. (1 Кор 4:16; 1 Кор 11:1)

1 Кор 4:161 Кор 11:1

13 Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест. 14 И въпреки това мое^[3] телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос. (Мт 10:40) 15 Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете. 16 Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината? 17 Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях. (Гал 1:7) 18 Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас. 19 Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос. (1 Кор 4:14; 1 Сол 2:7)

1 Кор 4:141 Сол 2:7

20 Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.

Агар и Сарра – символи на двата завета

21 Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона? 22 Защото е писано: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. (Бит 16:15; Бит 21:2) 23 Но този, който беше от робинята, се роди само според природата, а който беше от свободната – според Божие обещание. (Бит 17:16; Рим 9:7) 24 Това е казано иносказателно. Това са двата завета. Единият е от Синайската планина и се ражда за робство. Той е Агар, 25 понеже Агар означава планината Синай в Арабия и съответства на сегашния Йерусалим, който живее в робство с децата си. 26 А небесният Йерусалим е свободен: той е майка на всички ни^[4]. 27 Защото е писано: „Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената.“ (Ис 54:1) 28 Ние^[5] пък, братя, сме^[6] като Исаак – деца на обещание. 29 Но както тогава роденият само според природата преследваше родения чрез Духа, така е и сега. 30 А какво казва Писанието? Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята не бива да бъде наследник заедно със сина на свободната. (Бит 21:9) 31 Затова, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.