Второзаконие 9

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Слушай, Израилю! Днес ти преминаваш Йордан, за да навлезеш и да завладееш народи, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,2 а също народ многоброен и едър – синовете на Енак, за които знаеш и си чувал да казват: „Кой може да устои пред Енаковите синове?“ (Чис 13:33)3 Но сега знай, че Господ, твоят Бог, върви пред тебе като огън всепоглъщащ. Той ще ги изтреби и ще ги повали пред тебе и ти ще ги прогониш, и скоро ще ги погубиш, както Господ ти каза.4 И когато Господ, твоят Бог, ги прогони пред тебе, не си казвай: „Заради моята праведност ме доведе Господ да завладея тази страна“, понеже заради безчестието на тези народи Господ ги прогонва пред тебе. (Вт 8:17; Съд 7:2)5 Не заради своята праведност и чистото си сърце идваш да завладееш страната им, а заради безчестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги прогонва пред тебе, за да изпълни думата, с която Господ се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков. (Вт 18:12)6 И така, знай, че не заради твоята праведност Господ, твоят Бог, ти дава да завладееш тази хубава страна. Защото вие сте твърдоглав народ!7 Помни и не забравяй колко си гневил Господа, своя Бог, в пустинята – от деня, когато излязохте от египетската страна, докато стигнахте на това място, вие се противихте на Господа! (Изх 32:1)8 И на Хорив предизвикахте Господния гняв и Господ в гнева Си щеше да ви изтреби.9 Тогава аз възлязох на планината, за да приема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас. На планината прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи и нито ядох, нито пих. (Изх 24:12)10 И Господ ми даде двете каменни плочи, написани с Божия пръст, а на тях – всички думи, които Господ изрече пред вас на планината изсред огъня, в деня на събранието.11 Така след четиридесет дена и четиридесет нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета. (Изх 31:18)12 И Господ ми каза: „Стани, слез бързо оттук! Защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене. Бързо се отклониха от пътя, който им заповядах. Направиха си излят идол.“13 И отново Господ ми каза: „Видях този народ, това е твърдоглав народ. (Вт 31:27; Вар 2:30)14 Остави ме да ги изтребя и да излича името им под небето! А от теб ще създам народ, по-силен и по-голям от тях.“15 Тогава се обърнах и слязох от планината. А планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в ръцете ми.16 Погледнах и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, своя Бог; бяхте си направили излят телец и бързо се бяхте отклонили от пътя, който Господ ви беше заповядал.17 Тогава взех двете плочи, хвърлих ги с двете си ръце и ги строших пред очите ви.18 После паднах на лицето си пред Господа, както преди четиридесет дена и четиридесет нощи. И нито хляб ядох, нито вода пих заради всичките ви грехове, с които съгрешихте, като сторихте зло пред Господа и Го разгневихте.19 Защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ бе решил да ви погуби. Но и този път Господ ме послуша.20 И на Аарон беше Господ силно разгневен и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарон.21 А греха, който вие сторихте – телеца, взех и го изгорих в огъня, счуках го и целия го стрих на ситен прах. И хвърлих праха му в потока, който течеше от планината.22 Но и в Тавера, в Маса и в Киброт-Хатаава предизвикахте гнева на Господа. (Изх 17:1; Чис 11:1)23 И когато Господ ви пращаше от Кадис-Варни с думите: „Вървете, завладейте страната, която ви давам“ – вие се възпротивихте на заповедта на Господа, своя Бог, не Му повярвахте и не послушахте гласа Му. (Чис 13:25; Вт 1:21; Евр 3:16)24 Вие бяхте непокорни на Господа още от деня, откогато ви познавам.25 И така, паднах на лицето си пред Господа и прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи в молитва, защото Господ искаше да ви изтреби.26 Помолих се на Господа и казах: „Владико Господи, не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието Си и който ти изведе от Египет със силната Си ръка. (Изх 32:11)27 Спомни си за Своите слуги Авраам, Исаак и Яков! Отвърни поглед от упорството на този народ, от безчестието му и от греховете му,28 за да не кажат в страната, от която ни изведе: ‘Понеже Господ не можа да ги въведе в страната, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе, за да ги погуби в пустинята’;29 а пък те са Твой народ и Твой дял, които Ти изведе с голямата Си сила и издигнатата Си десница.“