1„Йерусалиме! Снеми от себе си дрехата на плача и на своето злощастие и се облечи в сиянието на вечната Божия слава. (Ис 52:1)2Положи върху себе си наметалото на Божията справедливост, сложи на главата си венец на слава от Вечния, (Ис 61:10)3защото Бог ще покаже на всички по земята твоето великолепие.4За вечни времена ще бъдеш наречен от Бога ‘Мир на правдата и прослава на благочестието’.5Вдигни се, Йерусалиме, и застани там високо, погледни там на изток и виж децата си, събрани от изгрева до залеза на слънцето по повелята на Светия, радостни, че Бог си е спомнил за тях.6Пеша си тръгнаха от тебе, отведени от враговете, но Бог ще ги доведе при тебе в слава върху царски престол. (Ис 49:22; Ис 60:4; Мт 8:11)7Защото Бог е наредил всяка висока планина и вечните хълмисти пясъци да се снишат, да се изпълнят долините, да се изравни земята и по нея Израил да върви твърдо в Божията слава, (Ис 40:3; Ис 42:16)8а горите с всякакъв вид благовонни дървета ще правят сянка на Израил по Божия повеля. (Ис 41:19)9Бог с радост ще предвожда Израил в сиянието на Своята слава, изпълнен с милосърдие и справедливост.“