Битие 42

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Когато Яков научи, че в Египет има жито, рече на синовете си: „Какво чакате?2 Чух, че в Египет има жито. Идете и купете, за да преживеем.“ (Д А 7:12)3 Десет от Йосифовите братя отидоха в Египет да купят жито;4 Яков не пусна Йосифовия брат Вениамин с братята му, защото си помисли да не би да се случи нещо лошо с него.5 И така, Израилевите синове, както и много други, дойдоха да купят жито, защото в цялата ханаанска земя цареше глад.6 А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха.7 Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“8 Йосиф разпозна братята си, но те него – не.9 Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“ (Бит 37:5)10 А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна;11 ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“12 Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“13 А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“14 Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи.15 Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат.16 Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“17 И ги затвори за три дена.18 На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога.19 Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни.20 Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха.21 И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“22 Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“ (Бит 37:21)23 Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач.24 А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им. (Бит 43:30)25 И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях.26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.27 Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си.28 Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“29 Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи:30 „Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи.31 Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че32 сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя.33 А управителят на онази земя ни каза: ‘Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете.34 После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.’“35 Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха.36 И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“37 Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“38 А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“ (Бит 37:35; Бит 42:4)