1А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея.2Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. (Гал 4:22; Евр 11:11)3Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра.4На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. (Бит 17:12; Д А 7:8)5Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.6А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“7И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: ‘Сарра ще кърми деца’? Защото родих син в старините му.“8Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак. (Бит 16:5)
Агар и нейният син Измаил
9Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива[1].10Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“ (Гал 4:30)11Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил.12Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак. (Рим 9:7; Евр 11:18)13Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“14Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия.15Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст.16След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела*, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.17Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то.18Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“19Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие.20Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък.21Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
Авраам в спор с Авимелех
22В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш. (Бит 26:26)23А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“24Авраам отговори: „Заклевам се.“25Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби.26Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“27Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз.28Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък.29Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“30Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“31Затова Авраам нарече това място Вирсавия[2], понеже там се заклеха и двамата.32След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя.33Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог*.34И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.