1Но Сара, жената на Аврам, беше бездетна. Тя имаше робиня египтянка на име Агар.2Сара каза на Аврам: „Ето Господ не ми дава деца. Затова заживей с моята робиня – може би ще имам деца от нея.“ Аврам послуша Сара.3Десет години след като Аврам се беше преселил в ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе робинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврам за жена.4Той започна да живее с Агар и тя забременя. Когато Агар разбра, че е бременна, започна да гледа господарката си отвисоко.5Тогава Сара каза на Аврам: „Ти си виновен за унижението ми. Аз ти дадох робинята си в твоите обятия, а тя, като видя, че е бременна, започна да ме гледа отвисоко. Нека Господ бъде съдия между мене и тебе.“ (Бит 21:8)6Аврам отговори на Сара: „Ето твоята робиня е в твоя власт. Постъпи с нея, както ти е угодно.“ И Сара започна така да я притеснява, че тя избяга от нея.7Господен ангел я намери в пустинята при един воден извор на пътя към Сур8и и каза: „Агар, робиньо на Сара! Откъде си дошла и накъде отиваш?“ Тя отговори: „Бягам от Сара, моята господарка.“9Господният ангел и каза: „Върни се при господарката си и и се покорявай.“10След това Господният ангел продължи: „Ще умножа и преумножа твоето потомство дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.“ (Бит 25:12)11Господният ангел отново продължи: „Ето ти си бременна, ще родиш син и ще го наречеш с името Измаил, защото Господ те чу в скръбта ти.12Той ще бъде като див осел между човеците. Ще вдига ръка срещу всекиго и всеки ще вдига ръка против него. Ще живее в раздор с всичките си братя.“13Агар нарече Господ, Който и говореше, Ел-Рои[1]. Защото тя си каза: „Наистина тук видях Този, Който погледна към мене.“14Затова този извор беше наречен Беер-Лахай-Рои[2]. Той се намира между Кадес и Баред.15Агар роди син на Аврам и той нарече сина си, който се роди от Агар, с името Измаил. (Гал 4:22)16Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаил.