1– – Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини – всички първенци на племената и родоначалниците на израилтяните, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град – Сион. (3 Цар 8:22; 2 Лет 5:2; 2 Лет 6:12)2И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника Шатри през седмия месец, етаним.3Дойдоха всички Израилеви старейшини; и свещениците вдигнаха ковчега4и понесоха ковчега Господен и скинията с всичките свещени принадлежности, които бяха в скинията; всичко това носеха свещениците и левитите.5А цар Соломон и цялото събрано при него Израилево общество вървяха пред ковчега, принасяйки като жертви овце и волове, които поради множеството си не можеха да се изброят и пресметнат.6И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите,7защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му.8А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес.9В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя. (Изх 25:21; Изх 40:20; Вт 10:2; Вт 10:5)10Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм11и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм. (Изх 40:34; Ис 6:4; Ез 43:4; Отк 15:8)12Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак. (Пс 18:12; Пс 97:2)13Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“14И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше.15Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза:16„От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.“17Баща ми Давид силно желаеше да изгради храм за името на Господа, Бога Израилев. (2 Цар 7:1)18Но Господ каза на баща ми Давид: „Понеже ти имаш силно желание да построиш храм на Моето име, хубаво е, че това желаеш;19обаче ти няма да изградиш храма, а синът ти, произлязъл от тебе, той ще съгради храм на името Ми.“20И Господ изпълни обещанието Си, което даде. И когато аз застанах на мястото на своя баща Давид и седнах на Израилевия престол, както каза Господ, построих храм на името на Господа, Бога Израилев.21В него приготвих място за ковчега, в който е Господният завет, който Той сключи с нашите предци, когато ги изведе от египетската земя.“22И Соломон застана към жертвеника на Господа в присъствието на цялото събрание израилтяни, простря ръцете си към небето23и каза: „Господи, Боже Израилев, няма Бог като Тебе нито на небето горе, нито на земята долу. Ти пазиш завета и проявяваш милостта Си към служителите Си, които правят добро пред Тебе от цялото си сърце. (Вт 4:39; Вт 7:9)24Ти спази това, което беше обещал на Своя служител Давид, моя баща – Ти говори със Своята уста и го изпълни днес.25Сега, Господи, Боже Израилев, спази, каквото бе обещал на Своя служител Давид, моя баща, когато каза: „Пред лицето Ми винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство, но само ако твоите синове се придържат в пътя си, ходейки пред Мене, както ти ходеше пред Мене.“ (3 Цар 2:4)26Затова сега, Боже Израилев, нека бъде потвърдено Твоето слово, което си изрекъл пред Своя служител Давид, моя баща!27Наистина ли Бог ще живее на земята? Ето небето, дори небето на небесата, не могат да Те поберат, колко по-малко – този храм, който построих[1]. (2 Лет 2:5; Ис 66:1; Д А 17:24)28Но погледни милостиво към молитвата на Своя служител и към молбата му, Господи, Боже мой, вслушай се в молбата и молитвата, с която Твоят служител Ти се моли днес,29така че очите Ти да бъдат отворени към този храм денем и нощем, към мястото, за което си казал: „Името Ми ще бъде там“ – и изслушвай молитвата, с която Твоят служител ще се моли на това място. (Вт 12:5; Вт 12:11; 2 Лет 33:4)30Вслушвай се в молбата на Своя служител и на Своя народ Израил, когато се молят на това място. Чуй в Своето място на обитаване в небето, чуй и прости.31Когато някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне, и поради това дойдат пред Твоя жертвеник в този храм,32тогава чуй на небето и извърши правосъдие за служителите Си – обяви беззаконния, така че да стовариш постъпката му върху неговата глава, и оправдай невинния, като му въздадеш според правдата му.33Когато Твоят народ Израил претърпи поражение от неприятели заради греха си против Тебе, когато се обърне към Тебе, прослави името Ти и Те помоли в този храм, (Лев 26:17; Вт 28:25)34тогава чуй и прости греха на Своя народ Израил, и го върни в земята, която си дал на предците му.35Когато небето се затвори и не вали дъжд, защото израилтяните са съгрешили пред Тебе, когато се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже Ти си ги смирил, (Вт 11:17; Вт 28:23)36чуй тогава от небето и прости греха на служителите Си и на Своя народ Израил, тъй като си им посочил добрия път, по който да вървят, и дай дъжд на Своята земя, която си дал на Своя народ в наследство.37Ако настанат глад в страната или мор, палещ вятър, мана, скакалци или пояждащи насекоми, или неприятел го притесни в земята му, както и някакво бедствие или болест, (Вт 28:21; Вт 28:38; Вт 28:42)38тогава при всяка молитва, при всяка молба, която се отправи от някой човек от целия Ти народ Израил, когато почувства болка в сърцето си и простре ръцете си към този храм,39чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и помилвай; стори и въздай на всеки според всичките му постъпки като Сърцеведец, защото само Ти познаваш сърцето на всички човешки синове,40за да се боят от Тебе през цялото време, докато живеят на земята, която си дал на предците ни. (Вт 12:1)41Ако чужденец, който не е от Твоя народ Израил, дойде от далечна земя заради Твоето име,42защото всички ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна мощна ръка и за Твоята простряна ръка – дойде и се помоли в този храм,43чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и стори всичко, за което чужденецът Те призовава, за да познаят Твоето име всички народи по земята и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да разберат, че този храм, който изградих, е наречен на Твоето име.44Ако Твоят народ тръгне на война против свой неприятел, където Ти го изпращаш, и се помоли на Господа, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твоето име,45тогава чуй от небето молитвата и молбата му и стори за него, каквото му е нужно.46Когато съгрешат пред Тебе – защото няма човек, който да не греши – и Ти се разгневиш срещу тях, и ги предадеш на неприятелите им, и завелите ги в плен ги отведат във вражеската страна, далечна или близка, (Йов 4:17; Пр 20:9; Екл 7:20; Рим 3:23; 1 Йн 1:8)47и когато в земята, където ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят, като кажат: „Съгрешихме, беззаконствахме, виновни сме“, (Вт 30:1)48и когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в страната на неприятелите си, които са ги пленили, и се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който изградих на Твоето име,49тогава чуй от небето, от мястото, което Ти обитаваш, тяхната молитва и молба, стори за тях, каквото им е нужно;50и прости на Своя народ това, което е съгрешил против Тебе, и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към него в онези, които са го пленили, за да бъдат милостиви към него: (2 Лет 30:9)51защото той е Твой народ и Твой дял, който Ти изведе от Египет, от желязната пещ. (Вт 4:20; Вт 9:26; Ер 11:4)52Нека очите Ти бъдат открити към молбата на Твоя служител и молитвата на Твоя народ Израил, за да се вслушваш, когато Те призовават,53защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички народи на земята, както си казал чрез Своя служител Мойсей, когато изведе предците ни от Египет, Господи Боже.“54След като Соломон коленичил произнесе към Господа цялата тази молитва и молба, той стана пред жертвеника Господен с ръце, прострени към небето.55И като застана, благослови на висок глас цялото Израилево събрание, казвайки:56„Благословен да бъде Господ, Който даде спокойствие на Своя народ Израил, както беше обещал. Не остана нито една неизпълнена дума от всички Негови добри обещания, които беше изрекъл чрез Своя служител Мойсей. (И Н 21:44)57Нека да бъде с нас Господ, нашият Бог, както Той беше с нашите предци. Да не ни изоставя, да не ни напуска,58да склони сърцата ни към Себе Си, за да ходим по всичките Му пътища и да спазваме заповедите Му, наредбите и решенията Му, които е дал на предците ни.59И тези думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат близо до Господа, нашия Бог, за да върши всеки ден, каквото е нужно за Неговия служител и за Неговия народ Израил,60за да разберат всички народи по света, че Господ е Бог и няма друг.61И нека вашето сърце да бъде напълно предано на Господа, нашия Бог, за да постъпвате според наредбите и да спазвате заповедите Му, както е днес.“62Тогава царят и цял Израил с него принесоха жертва на Господа.63Соломон принесе мирна жертва на Господа двадесет и две хиляди глави едър добитък и сто и двадесет хиляди глави дребен добитък. Така царят и всички израилтяни осветиха Господния храм.64В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред Господния храм – принесе там всеизгаряния и хлебен принос, и тлъстината на мирните жертви. Защото бронзовият жертвеник, който е пред храма на Господа, беше малък да побере всеизгарянията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.65Така Соломон отпразнува по онова време празника Шатри. И цял Израил беше с него – голямо събрание, от Емат до Египетския поток спазиха празника пред Господа, нашия Бог: седем дена и още седем дена[2] – четиринадесет дена. (2 Лет 30:23)66На осмия ден Соломон разпусна народа. И всички благословиха царя и се разотидоха по домовете си, като се радваха и веселяха от сърце за всичкото добро, което Господ направи на Своя служител Давид и на Своя народ Израил.
1Alors le roi Salomon rassembla près de lui, à Jérusalem, les anciens d'Israël et tous les chefs des tribus et les chefs de famille des Israélites, pour déplacer l'arche de l'alliance de l'Eternel depuis la ville de David, c'est-à-dire Sion.2Tous les hommes d'Israël se réunirent auprès du roi Salomon, au cours du mois d'Ethanim, qui est le septième mois, pendant la fête des tentes.3Lorsque tous les anciens d'Israël furent arrivés, les prêtres portèrent l'arche.4Ils transportèrent l'arche de l'Eternel, la tente de la rencontre ainsi que tous les ustensiles sacrés qui étaient dans la tente. Ce furent les prêtres et les Lévites qui les transportèrent.5Le roi Salomon et toute l'assemblée d'Israël convoquée vers lui se tinrent devant l'arche. Ils sacrifièrent des brebis et des bœufs, en si grand nombre qu'ils ne purent être ni comptés ni recensés.6Les prêtres amenèrent l'arche de l'alliance de l'Eternel à sa place, dans le sanctuaire du temple, dans le lieu très saint, sous les ailes des chérubins.7En effet, les chérubins avaient les ailes étendues sur l'emplacement occupé par l'arche et ils couvraient le coffre et ses barres.8On avait donné aux barres une longueur telle que leurs extrémités se voyaient du lieu saint situé devant le sanctuaire, mais pas de l'extérieur. Telle a été leur place jusqu'à aujourd'hui.9Il n'y avait dans l'arche que les deux tables de pierre que Moïse y avait déposées à Horeb, lorsque l'Eternel avait fait alliance avec les Israélites, à leur sortie d'Egypte.10Au moment où les prêtres sortirent du lieu saint, la nuée remplit la maison de l'Eternel.11Les prêtres ne purent pas y reprendre leur service à cause de la nuée. La gloire de l'Eternel remplissait en effet la maison de l'Eternel.12Alors Salomon dit: «L'Eternel a déclaré vouloir habiter dans l'obscurité.13Et moi, j'ai construit une maison qui sera ta résidence, un endroit où tu habiteras éternellement.»14Puis le roi se retourna et bénit toute l'assemblée d'Israël qui se tenait debout.15Il dit: «Béni soit l'Eternel, le Dieu d'Israël, qui de sa bouche a parlé à mon père David et qui accomplit par sa puissance ce qu'il avait déclaré. Il avait dit:16‘Depuis le jour où j'ai fait sortir d'Egypte mon peuple, Israël, je n'ai pas choisi de ville parmi toutes les tribus d'Israël pour qu'on y construise une maison où réside mon nom, mais j'ai choisi David pour qu'il règne sur mon peuple, Israël.’17David, mon père, avait l'intention de construire une maison en l'honneur de l'Eternel, le Dieu d'Israël,18et l'Eternel a dit à mon père David: ‘Tu as eu l'intention de construire une maison en l'honneur de mon nom et tu as bien fait.19Seulement, ce ne sera pas toi qui le feras, ce sera ton fils, celui qui est issu de toi, qui construira cette maison en l'honneur de mon nom.’20L'Eternel a accompli la parole qu'il avait prononcée: je me suis élevé à la place de mon père David et me suis assis sur le trône d'Israël, comme l'avait annoncé l'Eternel, et j'ai construit cette maison en l'honneur de l'Eternel, le Dieu d'Israël.21J'y ai réservé un endroit pour le coffre qui contient l'alliance de l'Eternel, l'alliance qu'il a conclue avec nos ancêtres quand il les a fait sortir d'Egypte.»22Salomon se plaça devant l'autel de l'Eternel, en face de toute l'assemblée d'Israël. Il tendit ses mains vers le ciel et dit:23«Eternel, Dieu d'Israël! Il n'y a aucun dieu qui soit ton pareil, ni en haut dans le ciel ni en bas sur la terre: tu gardes ton alliance et ta bonté envers tes serviteurs, envers ceux qui marchent devant toi de tout leur cœur!24Ainsi, tu as tenu parole envers ton serviteur David, mon père. Ce que tu avais déclaré de ta bouche, tu l'accomplis aujourd'hui par ta puissance.25Maintenant, Eternel, Dieu d'Israël, respecte la promesse que tu as faite à mon père David, lorsque tu as dit: ‘ Tu ne manqueras jamais devant moi d'un successeur pour siéger sur le trône d'Israël, pourvu que tes descendants veillent sur leur conduite en marchant devant moi[1], tout comme tu as marché devant moi.’ (3 Цар 2:4)26Maintenant, qu'elle s'accomplisse donc, Dieu d'Israël, la promesse que tu as faite à ton serviteur David, mon père!27»Mais quoi! Dieu pourrait-il vraiment habiter sur la terre? Puisque ni le ciel ni les cieux des cieux ne peuvent te contenir, cette maison que j'ai construite le pourrait d'autant moins!28Toutefois, Eternel, mon Dieu, sois attentif à la prière de ton serviteur, à sa supplication. Ecoute le cri et la prière que je t'adresse aujourd'hui, moi ton serviteur.29Que tes yeux soient nuit et jour ouverts sur cette maison, sur cet endroit, puisque tu as dit: ‘C'est là que résidera mon nom!’ Ecoute la prière que ton serviteur fait à cet endroit.30Veuille écouter la supplication de ton serviteur et de ton peuple, Israël, lorsqu'ils prieront à cet endroit! Ecoute-les de l'endroit où tu résides, du haut du ciel, écoute-les et pardonne-leur!31»Peut-être quelqu'un péchera-t-il contre son prochain et lui imposera-t-on de prêter serment avec une malédiction. S'il vient jurer devant ton autel, dans cette maison,32écoute-le du haut du ciel! Agis et juge tes serviteurs: condamne le coupable en faisant retomber sa conduite sur sa tête, mais rends justice à l'innocent en le traitant conformément à son innocence!33»Admettons qu'Israël, ton peuple, connaisse la défaite devant l'ennemi pour avoir péché contre toi. S'ils reviennent alors à toi et célèbrent ton nom, s'ils t'adressent des prières et des supplications dans cette maison,34écoute-les du haut du ciel, pardonne le péché de ton peuple, d'Israël, et ramène-les sur le territoire que tu as donné à leurs ancêtres!35»Admettons que le ciel soit fermé et qu'il n'y ait plus de pluie à cause de leurs péchés contre toi. S'ils prient alors dans cet endroit et célèbrent ton nom, et s'ils se détournent de leurs péchés, parce que tu les auras humiliés,36écoute-les du haut du ciel, pardonne le péché de tes serviteurs et de ton peuple, d'Israël. Oui, enseigne-leur alors la bonne voie, celle dans laquelle ils doivent marcher, et fais venir la pluie sur la terre que tu as donnée en héritage à ton peuple!37»Admettons que la famine, la peste, la rouille, la nielle[2] ou les sauterelles d'une espèce ou d'une autre soient dans le pays, que l'ennemi assiège ton peuple dans son pays, dans ses villes, qu'il y ait des fléaux ou des maladies quelconques.38Si qui que ce soit, si tout ton peuple, Israël, fait alors entendre des prières et des supplications parce qu'il reconnaît la blessure de son cœur, et s'il tend les mains vers cette maison,39écoute-le du haut du ciel, de l'endroit où tu résides, et pardonne-lui. Agis et donne à chacun ce que mérite sa conduite, puisque tu connais le cœur de chacun. Oui, toi seul connais le cœur de tous les hommes.40Agis de cette manière et ils te craindront tout le temps qu'ils vivront sur le territoire que tu as donné à nos ancêtres.41»Même l'étranger, celui qui n'est pas issu de ton peuple, d'Israël, viendra d'un pays lointain à cause de ta réputation.42En effet, on apprendra que ton nom est grand, ta main forte, et ton bras puissant. Quand l'étranger viendra prier dans cette maison,43écoute-le du haut du ciel, de l'endroit où tu résides, et accorde-lui tout ce qu'il te demandera! Ainsi, tous les peuples de la terre connaîtront ton nom et te craindront comme le fait Israël, ton peuple, et ils sauront que ton nom est associé à cette maison que j'ai construite.44»Admettons que ton peuple sorte pour combattre son ennemi en suivant tes directives. S'ils adressent alors des prières à l'Eternel, les regards tournés vers la ville que tu as choisie et vers la maison que j'ai construite en l'honneur de ton nom,45écoute du haut du ciel leurs prières et leurs supplications, et fais-leur droit!46»Admettons qu'ils pèchent contre toi – puisqu'il n'y a aucun homme qui ne commette pas de péché – et que tu sois irrité contre eux au point de les livrer à l'ennemi qui les déportera dans un pays ennemi, lointain ou proche.47S'ils se mettent alors à réfléchir dans le pays où ils seront exilés, s'ils reviennent à toi et t'adressent des supplications dans le pays de ceux qui les auront déportés, en disant: ‘Nous avons péché, nous avons commis l'injustice, nous avons fait le mal’,48oui, s'ils reviennent à toi de tout leur cœur et de toute leur âme, dans le pays de leurs ennemis, de ceux qui les auront déportés, s'ils t'adressent des prières, les regards tournés vers leur pays, celui que tu as donné à leurs ancêtres, vers la ville que tu as choisie et vers la maison que j'ai construite en l'honneur de ton nom,49écoute du haut du ciel, de l'endroit où tu résides, leurs prières et leurs supplications, et fais-leur droit.50Pardonne à ton peuple ses péchés et tous ses actes de révolte contre toi! Excite la compassion de ceux qui les retiennent prisonniers, afin qu'ils aient pitié d'eux,51car ils sont ton peuple et ton héritage, ceux que tu as fait sortir d'Egypte, du milieu d'une fournaise à fondre le fer!52»Que tes yeux soient ouverts sur la supplication de ton serviteur et de ton peuple, d'Israël, pour les exaucer chaque fois qu'ils feront appel à toi!53En effet, c'est toi qui les as séparés de tous les autres peuples de la terre pour faire d'eux ton héritage, comme tu l'as déclaré par l'intermédiaire de ton serviteur Moïse quand tu as fait sortir d'Egypte nos ancêtres, Seigneur Eternel!»54Lorsque Salomon eut fini d'adresser à l'Eternel toute cette prière et cette supplication, il se leva devant l'autel de l'Eternel, où il était agenouillé, les mains tendues vers le ciel.55Debout, il bénit à haute voix toute l'assemblée d'Israël en disant:56«Béni soit l'Eternel, qui a donné du repos à son peuple, Israël, conformément à toutes ses promesses! De toutes les bonnes paroles qu'il avait prononcées par l'intermédiaire de son serviteur Moïse, aucune n'est restée sans effet.57Que l'Eternel, notre Dieu, soit avec nous, comme il l'a été avec nos ancêtres! Qu'il ne nous abandonne pas et ne nous délaisse pas,58mais qu'il incline nos cœurs vers lui, afin que nous marchions dans toutes ses voies et que nous respections ses commandements, ses prescriptions et ses règles, qu'il a donnés à nos ancêtres!59Que les paroles de supplication que je viens d'adresser à l'Eternel soient jour et nuit présentes devant l'Eternel, notre Dieu, et qu'il fasse en tout temps droit à son serviteur et à son peuple, Israël.60Ainsi, tous les peuples de la terre reconnaîtront que c'est l'Eternel qui est Dieu et qu'il n'y en a pas d'autre.61Que votre cœur soit attaché sans réserve à l'Eternel, notre Dieu, comme il l'est aujourd'hui, pour suivre ses prescriptions et pour respecter ses commandements!»62Le roi et tout Israël avec lui offrirent des sacrifices devant l'Eternel.63Salomon tua 22'000 bœufs et 120'000 brebis pour le sacrifice de communion qu'il offrit à l'Eternel. C'est ainsi que le roi et tous les Israélites firent la dédicace de la maison de l'Eternel.64Ce jour-là, le roi consacra le milieu du parvis qui se trouvait devant la maison de l'Eternel; en effet, c'est là qu'il offrit les holocaustes, les offrandes et les graisses des sacrifices de communion, parce que l'autel en bronze qui se trouvait devant l'Eternel était trop petit pour les contenir.65Salomon célébra la fête des tentes à ce moment-là, et tout Israël avec lui. Une grande foule, venue des environs de Hamath jusqu'au torrent d'Egypte, se rassembla devant l'Eternel, notre Dieu, pendant 7 jours, puis 7 autres jours, soit 14 jours.66Le lendemain, il renvoya le peuple. Ils bénirent le roi et retournèrent chez eux, remplis de joie et le cœur content pour tout le bien que l'Eternel avait fait à son serviteur David et à Israël, son peuple.