1– И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон: (3 Цар 2:10; 1 Лет 29:26)2„Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен.3Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш, (Вт 17:18; Вт 29:8)4за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: „Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.“ (2 Цар 7:12; 3 Цар 9:5; 2 Лет 6:16; 2 Лет 7:18)5Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил – с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си. (2 Цар 3:27; 2 Цар 20:10)6Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята.7Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом. (2 Цар 17:27)8При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: „Няма да те убия с меч.“ (2 Цар 16:5; 2 Цар 19:17)9Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“10И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си.11А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим. (2 Цар 5:4; 1 Лет 3:4; 1 Лет 29:26)12Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко. (1 Лет 29:23)
Укрепване на властта на Соломон
13Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир.“14След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“ Тя рече: „Говори!“15Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа.16А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“ Тя му отвърна: „Говори.“17И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“18А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“19И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони и се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон.20Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят и отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“21И тя му каза: „Нека сунамитката Ависага да бъде дадена на брат ти Адония за негова жена.“22Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш само сунамитката Ависага за Адония? Искай за него и царството, защото е мой старши брат. И на негова страна са свещеникът Авиатар и Саруевият син Йоав.“23И цар Соломон се закле в Господ, като каза: „Нека Бог ме осъди сурово, ако Адония не е изговорил това против живота си.24А сега, жив е Господ, Който ме укрепи и ме постави на престола на моя баща Давид и Който ми създаде дом, както е говорил – днес Адония трябва непременно да бъде умъртвен.“ (2 Цар 7:12)25И цар Соломон изпрати лично Йодаевия син Ванея, който го порази и Адония умря.26И царят каза на свещеник Авиатар: „Иди в Анатот при нивите си. Наистина, ти заслужаваш смърт, но сега няма да те убия, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред моя баща Давид и си изтърпял всичко, което е изтърпял моят баща.“ (1 Цар 22:20; 2 Цар 15:24)27Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде повече свещеник на Господа. И се изпълни словото на Господа, казано в Силом за Илий. (1 Цар 2:30)28Когато за това стигна слух до Йоав – а Йоав държеше страната на Адония, макар и не на Авесалом някога, – Йоав избяга в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника. (3 Цар 1:50)29Тогава беше известено на цар Соломон, че Йоав е избягал в Господнята скиния и че беше при жертвеника. И Соломон изпрати Йодаевия син Ванея и му каза: „Иди да го убиеш[1].“ (Изх 21:14)30Ванея отиде в Господнята скиния и му каза: „Царят каза така: „Излез!“ А онзи отговори: „Не, защото искам да умра тук!“ Ванея съобщи това на царя, като каза: „Това говори Йоав и така ми отговори.“31А царят му рече: „Направи, каквото ти казах, погуби го и го погреби, и по този начин ще измиеш от мене и от дома на моя баща пролятата от Йоав невинна кръв. (3 Цар 2:5)32Господ ще обърне неговата кръв върху главата му, защото той уби с меч двама невинни и по-добри от него мъже; и той ги уби с меч, а моят баща не знаеше – Нировия син Авенир, израилски военачалник, и Йетеровия син Амесай, юдейски военачалник.33Така кръвта за тях ще се върне върху главата на Йоав и върху главата на потомството му за вечни времена, а за Давид, за потомството му, за дома му и за престола му нека има мир от Господа за вечни времена.“34Тогава Йодаевият син Ванея отиде, погуби Йоав и го уби; и той беше погребан в дома си в степта.35А царят постави вместо него Йодаевия син Ванея над войската; царят постави за свещеник Садок вместо Авиатар[2].36Тогава царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Построй си дом в Йерусалим и живей там; и никъде не излизай оттам;37и знай, че в този ден, в който излезеш и прекосиш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“38Семей каза на царя: „Добро е това, което ти каза. Твоят служител ще направи така, както каза моят господар, царят.“ Така Семей живееше в Йерусалим дълго време.39А след три години двама от робите на Семей избягаха и отидоха при Анхус, син на Маахи, царя на Гет. Казаха на Семей: „Ето твоите роби са в Гет.“ (1 Цар 21:11; 1 Цар 27:2)40Тогава Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхус да търси своите роби. След това Семей се върна и доведе робите си от Гет.41И беше известено на Соломон, че Семей е ходил от Йерусалим до Гет и се е върнал.42Царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Не те ли заклех в Господа и не ти ли заявих: „Знай, че в този ден, в който ти излезеш и тръгнеш, където и да е, непременно ще умреш“, а ти ми отвърна: „Добро е това, което ти каза.“43Защо не спази клетвата в Господа и заповедта, която ти дадох?“44И царят каза на Семей: „Ти знаеш в сърцето си всичкото зло, което си направил на моя баща Давид. Затова Господ обърна твоята злоба върху твоята глава!45А цар Соломон ще бъде благословен и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Господа за вечни времена.“46Тогава царят заповяда на Йодаевия син Ванея и той излезе и погуби Семей, и той умря. Така царската власт се утвърди в Соломоновата ръка.
1David approchait du moment de sa mort et il donna les instructions suivantes à son fils Salomon:2«Je m'en vais par le chemin commun à toute la terre. Fortifie-toi et sois un homme!3Respecte les ordres de l'Eternel, ton Dieu, marche dans ses voies et garde ses prescriptions, ses commandements, ses règles et ses instructions, en te conformant à ce qui est écrit dans la loi de Moïse. Ainsi tu réussiras dans tout ce que tu feras et partout où tu te tourneras,4et l'Eternel accomplira cette parole qu'il a prononcée à propos de moi: ‘ Si tes descendants veillent sur leur conduite pour marcher avec fidélité devant moi, de tout leur cœur et de toute leur âme, tu ne manqueras jamais d'un successeur sur le trône d'Israël.’[1] (3 Цар 8:25; 3 Цар 9:5; 2 Лет 6:16; Ер 33:17)5»Tu sais ce que m'a fait Joab, le fils de Tseruja, ce qu'il a fait à deux chefs de l'armée d'Israël, à Abner, le fils de Ner, et à Amasa, le fils de Jéther: il les a tués. Il a versé pendant la paix le sang de la guerre, et il l'a mis sur la ceinture qu'il portait à la taille et sur les chaussures qu'il portait aux pieds.6Tu agiras conformément à ta sagesse et tu ne laisseras pas ses cheveux blancs descendre en paix au séjour des morts.7»Quant aux fils de Barzillaï, le Galaadite, tu les traiteras avec bonté et ils feront partie de ceux qui mangent à ta table. En effet, ils ont agi de la même manière envers moi en venant à ma rencontre lorsque je fuyais devant ton frère Absalom.8»Voici, il y a près de toi Shimeï, le fils de Guéra, le Benjaminite, de Bachurim. Il a prononcé de violentes malédictions contre moi le jour où je me suis rendu à Mahanaïm. Mais il est descendu à ma rencontre vers le Jourdain et je lui ai juré par l'Eternel que je ne le ferais pas mourir par l'épée.9Mais désormais, ne le laisse pas impuni, car tu es un homme sage et tu sais comment tu dois le traiter pour faire descendre dans le sang ses cheveux blancs au séjour des morts.»10David se coucha avec ses ancêtres et il fut enterré dans la ville de David.11Le règne de David sur Israël dura 40 ans. Il régna 7 ans à Hébron, et 33 ans à Jérusalem.12Salomon s'assit sur le trône de son père David, et sa royauté fut solidement établie.
Premières décisions du roi Salomon
13Adonija, le fils de Haggith, alla trouver Bath-Shéba, la mère de Salomon. Elle lui demanda: «Es-tu venu avec des intentions de paix?» Il répondit: «Oui.»14Puis il ajouta: «J'ai un mot à te dire.» Elle lui dit: «Parle!»15Et il dit: «Tu sais que la royauté aurait dû m'appartenir et que tout Israël portait les regards sur moi pour me faire régner. Mais la royauté s'est détournée de moi et elle est revenue à mon frère, parce que l'Eternel la lui a donnée.16Maintenant, j'ai une demande à te faire. Ne me repousse pas!» Elle lui répondit: «Parle!»17Et il dit: «Je t'en prie, dis au roi Salomon de me donner pour femme Abishag, la Sunamite, car il ne te repoussera pas.»18Bath-Shéba dit: «Bien! Je parlerai au roi en ta faveur.»19Bath-Shéba alla donc trouver le roi Salomon pour lui parler en faveur d'Adonija. Le roi se leva pour aller à sa rencontre et se prosterna devant elle, puis il s'assit sur son trône. Le roi fit placer un trône pour sa mère et elle s'assit à sa droite.20Elle dit alors: «J'ai une petite demande à te faire. Ne me repousse pas!» Le roi lui dit: «Fais ta demande, ma mère, car je ne te repousserai pas.»21Elle dit: «Qu'Abishag, la Sunamite, soit donnée pour femme à ton frère Adonija!»22Le roi Salomon répondit à sa mère: «Pourquoi demandes-tu Abishag, la Sunamite, pour Adonija? Demande donc la royauté pour lui, puisqu'il est mon frère aîné! Demande-la pour lui, pour le prêtre Abiathar et pour Joab, le fils de Tseruja!»23Alors le roi Salomon prêta ce serment par l'Eternel: «Que Dieu me traite avec la plus grande sévérité, si ce n'est pas au prix de sa vie qu'Adonija a prononcé cette parole!24Maintenant, l'Eternel est vivant, lui qui m'a solidement établi et m'a fait asseoir sur le trône de mon père David et qui m'a donné une maison, conformément à sa promesse! Aujourd'hui Adonija mourra.»25Puis le roi Salomon fit frapper Adonija par l'intermédiaire de Benaja, le fils de Jehojada, et il mourut.26Le roi dit ensuite au prêtre Abiathar: «Va-t'en à Anathoth dans tes terres. En effet, tu mérites la mort, mais je ne te ferai pas mourir aujourd'hui, parce que tu as porté l'arche du Seigneur, de l'Eternel, devant mon père David et parce que tu as pris part à toutes ses souffrances.»27Salomon démit Abiathar de ses fonctions de prêtre de l'Eternel, et ainsi s'accomplit la parole que l'Eternel avait prononcée contre la famille d'Eli à Silo.28La nouvelle en parvint à Joab, et il se réfugia dans la tente de l'Eternel et s'accrocha aux cornes de l'autel. En effet, il avait suivi le parti d'Adonija, alors qu'il n'avait pas suivi celui d'Absalom.29On annonça au roi Salomon que Joab s'était réfugié dans la tente de l'Eternel et qu'il se trouvait à côté de l'autel. Salomon envoya Benaja, le fils de Jehojada, en lui disant: «Va le frapper!»30Benaja arriva à la tente de l'Eternel et dit à Joab: «Sors! C'est le roi qui l'ordonne.» Mais il répondit: «Non! Je veux mourir ici.» Benaja rapporta cette parole au roi en disant: «Voilà ce qu'a dit Joab, voilà ce qu'il m'a répondu.»31Le roi dit à Benaja: «Fais comme il l'a dit, frappe-le et enterre-le. Tu écarteras ainsi de moi et de ma famille le sang que Joab a versé sans raison.32L'Eternel fera retomber son sang sur sa tête, parce qu'il a frappé deux hommes plus justes et meilleurs que lui et les a tués par l'épée, sans que mon père David le sache. Je veux parler d'Abner, le fils de Ner, qui était le chef de l'armée d'Israël et d'Amasa, le fils de Jéther, qui était le chef de l'armée de Juda.33Leur sang retombera pour toujours sur la tête de Joab et de sa descendance. En revanche, l'Eternel accordera pour toujours la paix à David, à sa descendance, à sa famille et à son trône.»34Benaja, le fils de Jehojada, monta à la tente de l'Eternel et frappa Joab à mort. Il fut enterré chez lui, dans le désert.35Le roi mit Benaja, le fils de Jehojada, à la tête de l'armée à la place de Joab et il établit le prêtre Tsadok à la place d'Abiathar.36Le roi fit appeler Shimeï et lui dit: «Construis-toi une maison à Jérusalem. Tu y habiteras et tu n'en sortiras pas pour aller ici ou là.37Sache bien que tu mourras le jour où tu sortiras de la ville et passeras le torrent du Cédron. Tu seras toi-même responsable de ta mort.»38Shimeï répondit au roi: «C'est bien! Moi, ton serviteur, je ferai ce que dit mon seigneur le roi.» Et Shimeï habita longtemps à Jérusalem.39Au bout de 3 ans, deux de ses esclaves s'enfuirent chez Akish, fils de Maaca et roi de Gath. On annonça à Shimeï: «Tes esclaves sont à Gath.»40Shimeï se leva, sella son âne et se rendit à Gath chez Akish pour aller chercher ses esclaves. Shimeï partit donc et il ramena ses esclaves de Gath.41On informa Salomon que Shimeï était allé de Jérusalem à Gath et qu'il était de retour.42Le roi fit appeler Shimeï et lui dit: «Je t'avais fait prêter serment par l'Eternel et je t'avais fait cette déclaration formelle: ‘Sache bien que tu mourras le jour où tu sortiras de la ville pour aller ici ou là.’ Tu m'avais répondu: ‘C'est bien! J'ai compris’, n'est-ce pas?43Pourquoi donc n'as-tu pas respecté le serment prêté au nom de l'Eternel et l'ordre que je t'avais donné?»44Puis le roi dit à Shimeï: «Tu sais bien, dans ton cœur, tout le mal que tu as fait à mon père David. L'Eternel fait retomber ta méchanceté sur ta tête.45Quant au roi Salomon, il sera béni et le trône de David sera affermi pour toujours devant l'Eternel.»46Le roi donna ses instructions à Benaja, le fils de Jehojada. Il sortit et frappa Shimeï à mort. La royauté fut ainsi affermie entre les mains de Salomon.