2 Царе 23 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Предсмъртните слова на Давид

1 Това са последните Давидови слова, словото на Йесеевия син Давид, речта на този мъж, който е много възвеличен, на помазаника на Бога на Яков и на сладкия псалмопевец сред Израил: 2 „Духът на Господа говори чрез мене и словото Му е на езика ми. (Ис 59:21; Ер 1:9) 3 Израилевият Бог изрича слова към мене, Той, Който е скала за Израил: „Този, който владее над народите, ще бъде справедлив, като господства с благоговение пред Бога. 4 Като утринна виделина на разсъмване, при изгрев слънце на безоблачно небе; като свежа трева, която израства от земята от светлината и дъжда – 5 такъв ще бъде моят дом, утвърден пред Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. От Бога извира цялото ми спасение и всичкото ми желание.“ (2 Цар 7:11; Ис 55:3) 6 А нечестивите ще бъдат изринати като тръни, които не се хващат с ръка; 7 който се докосне до тях, трябва да е въоръжен с желязо или с дръжка на копие – такива ще бъдат изгорени на място с огън.“

Най-храбрите воини на Давид

8 Ето имената на силните воини на Давид: ахаманецът Исбосет, главният между тримата храбри воини. Той вдигна копието си против осемстотин души и наведнъж ги порази. (1 Лет 11:10) 9 След него беше Елеазар, синът на Додо, Ахоховия син, един от тримата храбри воини, които бяха с Давид и със закани предизвикваха филистимците, когато те се бяха събрали да воюват. 10 Израилтяните излязоха против тях и той стана, и поразяваше филистимците дотолкова, че ръката му се умори и залепна към меча. Така в онзи ден Господ даде голяма победа и народът последва Елеазар само за да събира плячката. 11 След него идва Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимците се събраха в Тирия, където имаше нива, засята с леща, и израилските войски побягнаха от филистимците, 12 тогава той застана сред нивата, отблъсна нападението и порази филистимците. Също и тогава Господ дари голяма победа. 13 Тези трима главни воини измежду тридесетте герои отидоха и влязоха по жътва в Одоламската пещера при Давид, докато филистимският лагер беше разположен в равнината на рефаимците. (1 Цар 22:1; 2 Цар 5:18) 14 В това време Давид се намираше в укрепено място, а филистимската войска – във Витлеем. 15 Давид поиска да пие с думите: „Кой ще ми донесе да пия вода от кладенеца във Витлеем, който е при градските порти?“ 16 Тогава тези трима храбри воини се промъкнаха през филистимския лагер, начерпиха вода от кладенеца във Витлеем, който се намира при градските порти, взеха я и я занесоха на Давид. Но той отказа да пие, а я изля за слава на Господа 17 с думите: „Да ме пази Господ да направя това! Не е ли това кръвта на хората, които рискуваха с опасност за живота си?“ И отказа да пие от тази вода. Ето какво извършиха тези трима храбри воини! 18 Авеса, брат на Саруевия син Йоав, беше главен между тях. Той е този, който изби с копието си триста души и се прослави между тримата. 19 Той беше прославян като тримата храбри воини и затова им стана началник, но не беше равен на предишните трима. 20 Ванея, син на храбрия мъж Йодай от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариил от Моав. Този, същият, слезе в един ров и уби лъв по време на снеговалеж. (2 Цар 8:18; 2 Цар 20:23) 21 Пак той уби един виден египтянин – египтянинът имаше копие в ръката, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката му, като го уби със собственото му копие. 22 Именно това извърши Йодаевият син Ванея – и затова той беше прославен като един от тримата храбри воини. 23 Той беше прославен като един от тридесетте храбри войни, но не беше равен на тези трима. Затова Давид го назначи за началник на телохранителите си. 24 Към тридесетте храбри воини при цар Давид спадаха: Асаил, брат на Йоав; Елханан, син на Додо, от Витлеем; (2 Цар 2:18) 25 Шама хародитец, Елика хародитец, 26 Херец палтитец, Ира текоитец, син на Икеша, 27 Авиезер анатотец, Мебунай хушатец, 28 Цалмон ахохитец, Махарай нетофатец, 29 Хелев нетофатец, син на Баана; Итай, син на Рибая; потомците на Вениаминовото племе от Гива; 30 Ванея пиратонец, Идай от Нахле-Гааш, 31 Ави-Алгон арбатитец, Азмавед бархюмитец, 32 Елияхба шалбонец; от синовете на Яшен – Йонатан, 33 Шама хараритец, Ахиам араритец, син на Шарара, 34 Елифелет, син на Ахасбая, син на Маахаха; Елиам гилонец, син на Ахитофел; 35 Хецрай кармелитец, Паарай арбитец, 36 Игал, Натанов син, от Цоба; Бани гадитец, 37 Целек амонец, Нахарай беротец, оръженосец на Йоав, Саруевия син; 38 Ира итритец, Гареб итритец, 39 Урия хетеец. Всичко – тридесет и седем души. (2 Цар 11:3)

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Dernières paroles de David

1 Voici les dernières paroles de David. «Déclaration de David, fils d'Isaï, déclaration de l'homme haut placé, de celui que le Dieu de Jacob a désigné par onction, du doux musicien d'Israël. 2 »L'Esprit de l'Eternel parle par moi et c'est sa parole qui est sur ma langue. 3 Le Dieu d'Israël a parlé, le rocher d'Israël m'a dit: ‘Celui qui règne parmi les hommes avec justice, celui qui règne dans la crainte de Dieu, 4 est pareil à la lumière du matin quand le soleil brille et que la matinée est sans nuages: après la pluie, ses rayons font sortir de terre la verdure.’ 5 »Il en va de même pour ma famille devant Dieu, puisqu'il a conclu une alliance éternelle avec moi, en tous points bien réglée et bien gardée. Il fera pousser tout mon salut et tous mes désirs. 6 »Les méchants, eux, sont tous comme des ronces dont on se débarrasse et que l'on ne prend pas avec la main. 7 Celui qui les touche s'arme d'un outil en fer ou du bois d'une lance, et on les brûle au feu sur place.»

Les vaillants hommes de David

8 Voici le nom des vaillants hommes qui étaient au service de David. Josheb-Basshébeth le Tachkemonite était le chef des officiers. Il était aussi appelé Adino l'Esnite et il fit 800 victimes en une seule fois. 9 Après lui figurait Eléazar, fils de Dodo et petit-fils d'un Achochite. Il était l'un des trois guerriers qui, avec David, défièrent les Philistins rassemblés pour combattre, tandis que les Israélites se retiraient sur les hauteurs. 10 Il se leva et frappa les Philistins jusqu'à ce que sa main soit fatiguée et reste collée à son épée. L'Eternel accomplit une grande délivrance ce jour-là. Le peuple ne revint après Eléazar que pour procéder au pillage. 11 Après lui venait Shamma, fils d'Agué, originaire d'Harar. Les Philistins s'étaient rassemblés à Léchi. Il y avait là une parcelle de terre remplie de lentilles et le peuple avait pris la fuite devant les Philistins. 12 Shamma se posta au milieu du champ et le protégea. Il battit les Philistins et l'Eternel accomplit une grande délivrance. 13 Trois des trente chefs descendirent vers David à l'époque de la moisson. Il se trouvait dans la grotte d'Adullam et une troupe de Philistins campait dans la vallée des Rephaïm. 14 David était alors dans la forteresse et il y avait une garnison de Philistins à Bethléhem. 15 Pris d'un soudain désir, David demanda: «Qui me fera boire de l'eau de la citerne qui se trouve à la porte de Bethléhem?» 16 Alors ces trois vaillants hommes pénétrèrent de force dans le camp des Philistins et puisèrent de l'eau dans la citerne qui se trouve à la porte de Bethléhem. Puis ils l'apportèrent et la présentèrent à David, mais il refusa de la boire et il la versa comme une offrande à l'Eternel. 17 Il dit: «Certainement, Eternel, je ne vais pas faire cela! Pourrais-je boire le sang de ces hommes qui sont partis au péril de leur vie?» Et il refusa de la boire. Voilà ce que firent ces trois vaillants hommes. 18 Abishaï, le frère de Joab et le fils de Tseruja, était le chef des trois. Il brandit sa lance sur 300 hommes et les tua. Il eut une grande réputation parmi les trois. 19 Il était le plus considéré des trois et il fut leur chef, mais il n'égala pas les trois premiers. 20 Benaja, le fils de Jehojada, qui était un homme vaillant de Kabtseel, fut célèbre par ses exploits. C'est lui qui frappa les deux héros de Moab. Il descendit au milieu d'une citerne et il y frappa un lion, un jour de neige. 21 Il frappa un Egyptien de belle allure qui tenait une lance à la main. Il descendit contre l'Egyptien avec un bâton, arracha la lance de sa main et s'en servit pour le tuer. 22 Voilà ce que fit Benaja, fils de Jehojada. Il eut une grande réputation parmi les trois vaillants hommes. 23 Il était le plus considéré des trente, mais il n'égala pas les trois premiers. David l'admit dans sa garde personnelle. 24 Parmi les trente figuraient aussi Asaël, le frère de Joab; Elchanan, fils de Dodo, originaire de Bethléhem; 25 Shamma et Elika, tous deux originaires de Harod; 26 Hélets, originaire de Péleth; Ira, fils d'Ikkesh, originaire de Tekoa; 27 Abiézer, originaire d'Anathoth; Mebunnaï, originaire de Husha; 28 Tsalmon, originaire d'Achoach; Maharaï, originaire de Nethopha; 29 Héleb, fils de Baana, lui aussi originaire de Nethopha; Ittaï, fils de Ribaï, originaire de Guibea, la ville des Benjaminites; 30 Benaja, originaire de Pirathon; Hiddaï, originaire de Nachalé-Gaash; 31 Abi-Albon, originaire d'Araba; Azmaveth, originaire de Barchum; 32 Eliachba, originaire de Shaalbon; Bené-Jashen; Jonathan; 33 Shamma, originaire d'Harar; Achiam, fils de Sharar, originaire d'Arar; 34 Eliphéleth, fils d'Achasbaï, qui descendait d'un Maacathien; Eliam, le fils d'Achitophel, originaire de Guilo; 35 Hetsraï, originaire de Carmel; Paaraï, originaire d'Arab; 36 Jigueal, fils de Nathan, originaire de Tsoba; Bani, originaire de Gad; 37 Tsélek l'Ammonite; Naharaï, originaire de Beéroth, qui était le porteur d'armes de Joab, le fils de Tseruja; 38 Ira et Gareb, originaires de Jéther; 39 Urie le Hittite. En tout, ils étaient 37.