2 Царе 2 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Помазване на Давид за цар

1 След това Давид се допита до Господ: „Да отида ли в някой от градовете на племето на Юда?“ И Господ му отговори: „Иди.“ Давид отново каза: „Къде да отида?“ Той му отговори: „В Хеврон.“ 2 И така, Давид отиде там с двете си жени: йезреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша жена на Навал. (1 Цар 25:41) 3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. Така те се заселиха в селищата около град Хеврон. 4 Тогава дойдоха мъже от племето на Юда и помазаха там Давид за свой цар. Известиха на Давид, че жителите от Явис в Галаад погребали Саул. (1 Цар 31:11) 5 Давид изпрати пратеници до жителите на Явис в Галаад да им кажат: „Благословени да сте пред Господ затова, че проявихте любов към своя господар Саул^[1] и сте го погребали^[2]. 6 Нека сега Господ ви възнагради със Своето благоволение и вярност. Така и аз ще ви се отблагодаря с добро, тъй като сторихте това. 7 И така, нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени, защото господарят ви Саул умря, а племето на Юда помаза мене за свой цар.“ 8 Но Авенир, син на Нир и началник над Сауловата войска, взе Йевостей, Сауловия син, заведе го в Маханаим 9 и го обяви за цар над цял Израил, над Галаад, Ашур и Йезреел, над Ефрем и Вениамин. 10 Сауловият син Йевостей беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Само племето на Юда последва Давид.

Давид налага своята власт

11 Царуването на Давид в Хеврон над племето на Юда продължи седем години и шест месеца. (2 Цар 5:5) 12 И така, Авенир, син на Нир, потегли заедно с войните на Сауловия син Йевостей от Маханаим към Гаваон. 13 Също и Йоав, син на Саруя, потегли заедно с Давидовите бойци и се срещнаха при Гаваонския водоем. Едните застанаха на едната страна на водоема, а другите – на другата страна. (1 Лет 11:6) 14 Тогава Авенир каза на Йоав: „Нека мъже започнат военна игра пред нас.“ Йоав отговори: „Нека започнат.“ 15 Дванадесет млади мъже от племето на Вениамин застанаха на страната на Йевостей, Сауловия син, а срещу тях застанаха дванадесет Давидови бойци. 16 Те се хванаха един друг за главите, забиха един на друг меч в хълбока и паднаха заедно. Затова онова място беше наречено Хелкат-Хацурим^[3], което се намира в Гаваон. 17 През онзи ден се разрази много жестоко сражение и Авенир с израилтяните бяха победени от Давидовите бойци. 18 Там бяха тримата синове на Саруя: Йоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше лек в нозете, като сърна в полето. (1 Лет 2:15) 19 Асаил се спусна след Авенир и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво при преследването му. 20 Авенир погледна назад и каза: „Ти ли си, Асаиле?“ Той отговори: „Аз съм.“ 21 Тогава Авенир му каза: „Отбий се надясно или наляво, хвани някого от младите мъже и вземи оръжието му.“ Но Асаил отказа да го остави. 22 След това Авенир повторно каза на Асаил: „Остави ме, иначе ще те поваля на земята. С какви очи после ще погледна брат ти Йоав?“ 23 Но Асаил отказа да отстъпи. Затова Авенир обърна копието и го прободе в корема. Копието премина през него, той падна там и умря на това място. Всички, които минаваха през мястото, където падна и умря Асаил, се спираха. 24 А Йоав и Авеса преследваха Авенир. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълма Ама, който е срещу Гиах на пътя за Гаваонската степ. 25 Мъжете от племето на Вениамин се събраха около Авенир, сформираха войска и застанаха на върха на един хълм. 26 Тогава Авенир се провикна към Йоав: „Винаги ли ще се върти меч за изтребление? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите воини да престанат да преследват братята си?“ 27 Йоав отговори: „Заклевам се в живия Бог! Ако ти не беше изговорил казаното, още в зори мъжете щяха да престанат да преследват братята си.“ 28 И ето Йоав засвири с тръба и всички мъже престанаха да преследват вече израилтяните. Така битката престана. 29 А Авенир и неговите мъже вървяха през равнината цяла нощ, преминаха Йордан, пропътуваха през цял Битрон и достигнаха до Маханаим. 30 Йоав се върна от преследването на Авенир. Събраха се всички мъже – от Давидовите бойци, освен Асаил, липсваха деветнадесет души. 31 А Давидовите бойци бяха поразили мъжете от племето на Вениамин, както и мъжете на Авенир, от които паднаха убити триста и шестдесет души. 32 След това вдигнаха Асаил и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Йоав заедно с мъжете си вървеше цяла нощ и призори стигнаха в Хеврон.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Sacre de David et d'Ish-Bosheth

1 Après cela, David consulta l'Eternel en disant: «Dois-je monter dans une des villes de Juda?» L'Eternel lui répondit: «Monte.» David dit: «Où dois-je monter?» Et l'Eternel répondit: «A Hébron.» 2 David y monta alors avec ses deux femmes, Achinoam de Jizreel et Abigaïl de Carmel, la femme de Nabal. 3 David y fit aussi monter ceux qui étaient à ses côtés, chacun avec sa famille, et ils habitèrent dans les villes qui dépendaient d'Hébron. 4 Les hommes de Juda vinrent et c'est là qu'ils consacrèrent par onction David comme roi sur la communauté de Juda. On informa David que c'étaient les habitants de Jabès en Galaad qui avaient enterré Saül. 5 Il leur envoya alors des messagers pour leur dire: «Soyez bénis de l'Eternel, puisque vous avez fait preuve d'une telle bonté envers Saül, votre maître, et que vous l'avez enterré. 6 Que l'Eternel agisse maintenant envers vous avec bonté et fidélité. Moi aussi, je vous ferai du bien, puisque vous avez agi de cette manière. 7 Que vos mains se fortifient! Soyez de vaillants hommes! En effet, votre maître Saül est mort et c'est moi que la communauté de Juda a désigné par onction comme roi sur elle.» 8 Cependant Abner, fils de Ner et chef de l'armée de Saül, avait pris Ish-Bosheth, le fils de Saül, et l'avait fait passer à Mahanaïm. 9 Il l'avait proclamé roi sur Galaad, sur les Asérites, sur Jizreel, sur Ephraïm, sur Benjamin et sur tout Israël. 10 Ish-Bosheth, fils de Saül, était âgé de 40 ans lorsqu'il devint roi d'Israël et il régna 2 ans. Seule la communauté de Juda suivit David. 11 La période pendant laquelle David régna à Hébron sur la communauté de Juda fut de 7 ans et 6 mois. 12 Abner, fils de Ner, et les serviteurs d'Ish-Bosheth, le fils de Saül, sortirent de Mahanaïm en direction de Gabaon. 13 Joab, le fils de Tseruja, et les serviteurs de David se mirent eux aussi en marche. Ils se rencontrèrent près de l'étang de Gabaon et ils s'arrêtèrent, les uns d'un côté de l'étang, les autres de l'autre. 14 Abner dit à Joab: «Que les jeunes se lèvent donc et combattent devant nous!» Joab répondit: «Qu'ils se lèvent!» 15 Ils se levèrent et s'avancèrent en nombre égal: 12 pour Benjamin et Ish-Bosheth, le fils de Saül, et 12 serviteurs de David. 16 Chacun attrapa son adversaire par la tête et lui enfonça son épée dans le côté; ils tombèrent tous ensemble. On appela alors cet endroit, qui se trouve près de Gabaon, Helkath-Hatsurim. 17 Il y eut ce jour-là un combat très rude, au cours duquel Abner et les hommes d'Israël furent battus par les serviteurs de David. 18 Les trois fils de Tseruja, Joab, Abishaï et Asaël, se trouvaient là. Asaël était agile comme une gazelle sauvage. 19 Il poursuivit Abner sans se détourner de lui pour aller à droite ou à gauche. 20 Abner regarda derrière lui et dit: «Est-ce toi, Asaël?» Il répondit: «C'est moi.» 21 Abner lui dit: «Détourne-toi à droite ou à gauche! Attrape un de ces jeunes gens et prends ses dépouilles.» Mais Asaël ne voulut pas se détourner de lui. 22 Abner insista auprès d'Asaël: «Ecarte-toi de moi! Pourquoi devrais-je te frapper et t'abattre? Comment pourrais-je ensuite regarder ton frère Joab en face?» 23 Mais Asaël refusa de s'écarter. Alors Abner le frappa au ventre avec l'extrémité inférieure de sa lance, et la lance sortit par-derrière. Il tomba et mourut sur place. Tous ceux qui arrivaient à l'endroit où Asaël était tombé mort s'y arrêtaient. 24 Joab et Abishaï poursuivirent Abner, et le soleil se couchait quand ils arrivèrent à la colline d'Amma, qui se trouve en face de Guiach, sur le chemin du désert de Gabaon. 25 Les Benjaminites se rassemblèrent derrière Abner pour former un seul bloc et ils s'arrêtèrent au sommet d'une colline. 26 Abner cria à Joab: «L'épée va-t-elle nous dévorer indéfiniment? Ne sais-tu pas que cela débouchera sur de l'amertume? Quand diras-tu enfin à ton peuple de ne plus poursuivre ses frères?» 27 Joab répondit: «Dieu est vivant! Si tu n'avais pas parlé, l'armée n'aurait pas cessé de poursuivre ses frères avant le matin.» 28 Il sonna alors de la trompette et toute l'armée s'arrêta. Ils cessèrent de poursuivre Israël et de combattre. 29 Abner et ses hommes marchèrent toute la nuit dans la plaine. Ils passèrent le Jourdain, traversèrent tout le Bithron et arrivèrent à Mahanaïm. 30 Joab mit fin à leur poursuite d'Abner et rassembla toute l'armée. Il manquait 19 serviteurs de David et Asaël. 31 Cependant, les serviteurs de David avaient frappé à mort 360 des hommes de Benjamin et d'Abner. 32 Ils emportèrent Asaël et l'enterrèrent dans le tombeau de son père à Bethléhem. Puis Joab et ses hommes marchèrent toute la nuit, et ils arrivèrent à Hébron au lever du jour.