от Bulgarian Bible Society1Когато Давид беше прехвърлил върха на планината, ето насреща му Сива, служител на Мемфивостей, с два осела, натоварени с двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи смокини и мях с вино. (2 Цар 9:9)2Царят попита Сива: „Защо носиш това?“ Сива отговори: „Ослите са за яздене в царския дом, хлябът и плодовете са храна за младите хора, а виното – за изнемощелите в пустинята.“3Царят попита: „А къде е синът на господаря ти?“ Сива му отговори: „Ето той остана в Йерусалим, защото каза: „Тъкмо сега Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство“.“ (2 Цар 19:25)4Царят каза още на Сива: „Ето твое е всичко, което има Мемфивостей.“ А Сива отговори с поклон: „Дано намеря милост пред очите на моя господар царя!“5Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гера. Той вървеше, злословеше6и хвърляше камъни върху Давид и върху всички служители на цар Давид. В това време всички воини и всички храбри бойци бяха отдясно и отляво на царя.7Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник!8Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“9Тогава Авеса, син на Саруя, каза на царя: „Защо тази кучешка мърша клевети против моя господар, царя? Ще отида да му отсека главата.“10А царят отговори: „Какво общо има между мене и вас, Саруеви синове? Когато той злослови и когато Господ му е казал да злослови против Давид – кой може да попита: „Защо правиш това?“.“ (2 Цар 19:23)11Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал.12Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“13И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него. (2 Цар 19:17; 3 Цар 2:8)14Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени[1] и отпочинаха там.
Авесалом в Йерусалим
15А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел.16В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“ (2 Цар 15:32)17А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“18Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже – негов съм аз и с него ще остана.19И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“20Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“21Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“ (2 Цар 15:16)22И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си. (2 Цар 12:11)23А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.
1Lorsque David eut un peu dépassé le sommet, Tsiba, le serviteur de Mephibosheth, vint à sa rencontre avec deux ânes munis de bâts. Ils portaient 200 pains, 100 gâteaux aux raisins secs, 100 aux fruits d'été et une outre de vin.2Le roi demanda à Tsiba: «Que veux-tu faire de cela?» Tsiba répondit: «Les ânes serviront de monture à la famille du roi, le pain et les fruits d'été sont destinés à nourrir les jeunes gens, et le vin à désaltérer ceux qui seront fatigués dans le désert.»3Le roi demanda: «Où est le fils de ton maître?» Tsiba répondit au roi: «Il est resté à Jérusalem, car il s'est dit: ‘Aujourd'hui la communauté d'Israël me rendra le royaume de mon père.’»4Le roi dit à Tsiba: «Tout ce qui appartient à Mephibosheth est à toi.» Et Tsiba dit: «Je me prosterne! Que je trouve grâce à tes yeux, roi mon seigneur!»5Le roi David était arrivé à Bachurim. Et voici qu'un homme du clan et de la famille de Saül, un dénommé Shimeï, fils de Guéra, sortit de là. Il s'avança en prononçant des malédictions,6et il jeta des pierres au roi David ainsi qu'à tous ses serviteurs, alors même que tout le peuple et tous les hommes vaillants se tenaient à la droite et à la gauche du roi.7Voici ce que disait Shimeï en le maudissant: «Va-t'en, va-t'en, homme sanguinaire, vaurien!8L'Eternel fait retomber sur toi tout le sang de la famille de Saül. Tu as régné à sa place et l'Eternel a livré le royaume entre les mains de ton fils Absalom. Te voilà donc malheureux comme tu le mérites, car tu es un homme sanguinaire!»9Abishaï, fils de Tseruja, dit alors au roi: «Pourquoi ce chien mort maudit-il le roi mon seigneur? Laisse-moi donc aller lui couper la tête.»10Mais le roi dit: «Qu'ai-je affaire avec vous, les fils de Tseruja? S'il profère des malédictions, c'est que l'Eternel lui a dit: ‘Maudis David!’ Qui donc pourrait lui dire: ‘Pourquoi fais-tu cela?’»11Puis David dit à Abishaï et à tous ses serviteurs: «Mon fils, celui qui est issu de moi, en veut à ma vie. A plus forte raison ce Benjaminite! Laissez-le et qu'il me maudisse, si l'Eternel lui a dit de le faire.12Peut-être l'Eternel verra-t-il ma détresse et me fera-t-il du bien au lieu des malédictions d'aujourd'hui.»13David et ses hommes continuèrent leur chemin. Shimeï marchait sur le flanc de la montagne près de David et tout en marchant il le maudissait, jetait des pierres contre lui et faisait voler la poussière.14Le roi et tout le peuple qui était avec lui arrivèrent épuisés [au bord du Jourdain], et là ils reprirent leur souffle.
Absalom à Jérusalem
15Absalom et tout le peuple, tous les Israélites, étaient entrés dans Jérusalem. Achitophel était avec lui.16Lorsque Hushaï, l'Arkien qui était un ami de David, fut arrivé vers Absalom, il lui dit: «Vive le roi! Vive le roi!»17Absalom lui dit: «Voilà donc l'attachement que tu as pour ton ami! Pourquoi n'as-tu pas accompagné ton ami?»18Hushaï répondit à Absalom: «C'est que je veux appartenir à celui qu'ont choisi l'Eternel et tout ce peuple, tous les Israélites, et c'est avec lui que je veux rester.19D'ailleurs, qui vais-je servir? Son fils! Je te servirai tout comme j'ai servi ton père.»20Absalom dit à Achitophel: «Tenez conseil ensemble! Que devons-nous faire?»21Achitophel dit à Absalom: «Aie des relations avec les concubines que ton père a laissées pour garder le palais. Ainsi, tout Israël saura que tu t'es rendu détestable pour ton père et les mains de tous ceux qui sont avec toi se fortifieront.»22On dressa une tente sur le toit pour Absalom, et Absalom eut des relations avec les concubines de son père aux yeux de tout Israël.23Les conseils donnés à cette époque-là par Achitophel avaient autant d'autorité que si l'on avait consulté Dieu lui-même. C'était le cas de tous les conseils d'Achitophel, que ce soit pour David ou pour Absalom.