1 Царе 8 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Подготовка за царско служение. Израил иска цар

1 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил. 2 Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия. 3 Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието. 4 Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама 5 и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“ (Вт 17:14; Ос 13:10)

Вт 17:14Ос 13:10

6 Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа. 7 И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях. (Съд 8:22; 1 Цар 12:12) 8 Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. (Съд 10:13; 3 Цар 9:9) 9 Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“ 10 Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа. 11 Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му. 12 Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му. 13 Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб. 14 Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си. (3 Цар 21:1) 15 Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си. 16 Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа. 17 Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги. 18 Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“ 19 Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас (1 Цар 12:12) 20 и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“ 21 След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа. 22 А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Demande d'un roi par Israël

1 Lorsque Samuel devint vieux, il établit ses fils juges sur Israël. 2 Son fils aîné se nommait Joël, et le second Abija. Ils étaient juges à Beer-Shéba. 3 Les fils de Samuel ne marchèrent pas sur ses traces; ils se livraient à des profits malhonnêtes, acceptaient des cadeaux et tordaient le droit. 4 Tous les anciens d'Israël se rassemblèrent et allèrent trouver Samuel à Rama. 5 Ils lui dirent: «Te voilà vieux et tes fils ne marchent pas sur tes traces. Maintenant, établis sur nous un roi pour nous juger, comme on en trouve dans toutes les nations.» 6 Cela déplut à Samuel qu'ils disent: «Donne-nous un roi pour nous juger», et il pria l'Eternel. 7 L'Eternel dit à Samuel: «Ecoute le peuple dans tout ce qu'il te dira, car ce n'est pas toi qu'ils rejettent, c'est moi, afin que je ne règne plus sur eux. 8 Ils agissent envers toi comme ils l'ont toujours fait depuis que je les ai fait sortir d'Egypte jusqu'à aujourd'hui: ils m'ont abandonné pour servir d'autres dieux. 9 Ecoute-les donc, mais donne-leur des avertissements, fais-leur connaître les droits du roi qui régnera sur eux.» 10 Samuel rapporta toutes les paroles de l'Eternel au peuple qui lui demandait un roi. 11 Il dit: «Voici quels seront les droits du roi qui régnera sur vous. Il prendra vos fils et les mettra sur ses chars ou parmi ses cavaliers, ou encore ils devront courir devant son char. 12 Il fera d'eux des chefs de milliers et des chefs de cinquantaines. Il les emploiera à labourer ses terres, à récolter ses moissons, à fabriquer ses armes de guerre et l'équipement de ses chars. 13 Il prendra vos filles pour faire d'elles des parfumeuses, des cuisinières et des boulangères. 14 Il prendra la meilleure partie de vos champs, de vos vignes et de vos oliviers et la donnera à ses serviteurs. 15 Il prendra la dîme du produit de vos champs et de vos vignes et la donnera à ses serviteurs. 16 Il prendra vos esclaves et vos servantes, vos meilleurs bœufs et vos ânes et se servira d'eux pour ses travaux. 17 Il prendra la dîme de vos troupeaux et vous serez vous-mêmes ses esclaves. 18 Alors vous crierez contre votre roi, celui que vous vous serez choisi, mais l'Eternel ne vous exaucera pas.» 19 Le peuple refusa d'écouter Samuel. «Cela ne fait rien, dirent-ils, il y aura quand même un roi sur nous, 20 et nous aussi nous serons pareils à toutes les nations: notre roi nous jugera, il marchera à notre tête et conduira nos guerres.» 21 Après avoir entendu toutes les paroles du peuple, Samuel les répéta à l'Eternel, 22 et l'Eternel lui dit: «Ecoute-les et établis un roi sur eux.» Samuel dit aux hommes d'Israël: «Que chacun retourne dans sa ville.»