1 Царе 24 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Давид пощадява Саул

1 А Давид се махна оттам и живееше в недостъпни места^[1] край Ен-Гади. (1 Цар 26:1) 2 И когато Саул се завърна от преследването на филистимците, съобщиха му: „Ето Давид е в пустинните места при Ен-Гади“. 3 Тогава Саул взе три хиляди мъже, подбрани от цял Израил, и тръгна да търси Давид и хората му по скалите на планината Дивите кози. 4 И по пътя отиде при овчите кошари и там имаше пещера. Саул влезе по нужда, а Давид и хората му седяха навътре в пещерата. (Пс 57:1; Пс 142:1) 5 И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: „Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха. 6 Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха. 7 И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“ (1 Цар 26:9; 2 Цар 1:14) 8 И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя. 9 След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони. 10 Тогава Давид попита Саул: „Защо се вслушваш в думите на хората, които казват: „Ето Давид ти желае злото“? 11 Ето днес твоите очи виждат, че Господ те предаваше сега в моите ръце в пещерата и ми казваха да те убия. Но аз те пощадих и казах: „Няма да вдигна ръката си срещу своя господар, понеже е помазаник на Господа.“ 12 Погледни, татко мой, и виж края на твоята връхна дреха в ръката ми, защото отрязах края на дрехата ти, но не те убих. Знай и разбери, че в ръката ми няма зло и престъпление и не съм съгрешил против тебе, а ти искаш да отнемеш живота ми. 13 Нека Господ отсъди между мене и тебе. Нека Господ да ти въздаде за мене, но моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. 14 Както казва старата поговорка: „От беззаконници произлиза беззаконие.“ Затова моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. 15 Против кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш? Едно мъртво куче! Една бълха! (2 Цар 9:8; 2 Цар 16:9) 16 Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“ 17 И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака 18 и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото. 19 Ти показа днес това, като ми направи добро: не ме уби, когато Господ ме предаде в ръката ти. 20 Защото, ако някой намери врага си в притеснение, ще го остави ли по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти направи днес. 21 И ето сега аз зная, че наистина ще бъдеш цар и че царството на Израил ще се укрепи чрез ръката ти. 22 Закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и няма да заличиш името ми от бащиния ми дом.“ 23 И Давид се закле на Саул и Саул тръгна за дома си, а Давид и хората му се върнаха на недостъпното място.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Saül épargné par David à En-Guédi

1 De là David monta vers les falaises d'En-Guédi, où il habita. 2 Lorsque Saül fut de retour après avoir poursuivi les Philistins, on vint lui dire: «David est dans le désert d'En-Guédi.» 3 Saül prit 3000 hommes d'élite choisis sur tout Israël, et il alla à la recherche de David et de ses hommes jusque sur les rochers des bouquetins. 4 Il arriva à des parcs à brebis, qui étaient près du chemin. Là se trouvait une grotte, où il entra pour satisfaire un besoin naturel. David et ses hommes se trouvaient au fond de la grotte. 5 Les hommes de David lui dirent: «Voici le jour où l'Eternel te dit: ‘Je livre ton ennemi entre tes mains; traite-le comme tu le jugeras bon.’» David se leva et coupa doucement le pan du manteau de Saül. 6 Après cela il sentit son cœur battre, parce qu'il avait coupé le pan du manteau de Saül. 7 Il dit à ses hommes: «Que l'Eternel me garde de commettre une telle action contre mon seigneur, celui que l'Eternel a désigné par onction! Qu'il me garde de porter la main contre lui, car il est celui que l'Eternel a désigné par onction.» 8 Par ces paroles David arrêta ses hommes et les empêcha de se jeter sur Saül. Puis Saül se leva pour sortir de la grotte et continua son chemin. 9 Peu après, David se leva et sortit de la grotte. Il se mit alors à crier vers Saül: «O roi, mon seigneur!» Saül regarda derrière lui et David s'inclina le visage contre terre et se prosterna. 10 David dit à Saül: «Pourquoi écoutes-tu les propos de ceux qui prétendent que je cherche ton malheur? 11 Tu vois maintenant de tes propres yeux que l'Eternel t'avait livré aujourd'hui entre mes mains dans la grotte. On me poussait à te tuer, mais je t'ai épargné et j'ai dit: ‘Je ne porterai pas la main contre mon seigneur, car il est celui que l'Eternel a désigné par onction.’ 12 Regarde, mon père, regarde donc le pan de ton manteau dans ma main. J'ai coupé le pan de ton manteau, mais je ne t'ai pas tué. Sache et reconnais donc qu'il n'y a dans ma conduite ni méchanceté ni révolte et que je n'ai pas péché contre toi. Et pourtant tu me dresses des embuscades pour m'enlever la vie! 13 L'Eternel sera juge entre toi et moi, et il me vengera de toi, mais je ne porterai pas la main contre toi. 14 ‘Des méchants vient la méchanceté’, dit l'ancien proverbe. Aussi, je ne porterai pas la main contre toi. 15 Contre qui le roi d'Israël s'est-il mis en marche? Qui poursuis-tu? Un chien mort, une puce! 16 L'Eternel jugera et prononcera son verdict entre toi et moi. Il regardera et il défendra ma cause, il me rendra justice en me délivrant de toi.» 17 Lorsque David eut fini d'adresser ces paroles à Saül, celui-ci dit: «Est-ce bien ta voix, mon fils David?» Et Saül se mit à pleurer tout haut. 18 Il dit à David: «Tu es plus juste que moi, car tu m'as fait du bien, alors que moi je t'ai fait du mal. 19 Tu démontres aujourd'hui la bonté avec laquelle tu agis envers moi, puisque l'Eternel m'avait livré entre tes mains et que tu ne m'as pas tué. 20 Si quelqu'un rencontre son ennemi, le laisse-t-il poursuivre tranquillement son chemin? Que l'Eternel te récompense pour ce que tu as fait pour moi aujourd'hui! 21 Maintenant, je sais que tu régneras et que le royaume d'Israël tiendra solidement entre tes mains. 22 Jure-moi donc par l'Eternel que tu ne détruiras pas ma descendance après ma mort et que tu ne supprimeras pas mon nom de ma famille.» 23 David en fit le serment à Saül. Puis Saül retourna chez lui, et David et ses hommes gagnèrent leur retraite.