1 Царе 20 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Съюзът между Йонатан и Давид

1 А Давид побягна от Нават, който е в Рама, отиде при Йонатан и каза: „Какво съм направил? Каква е вината ми и с какво съм съгрешил пред баща ти, че посяга на живота ми?“ (1 Цар 19:1; 1 Цар 19:11) 2 А Йонатан му отвърна: „Пази, Боже! Ти няма да умреш. Ето баща ми не върши нищо голямо или малко, без да ми съобщи. Защо баща ми ще крие това от мене? Това няма да стане.“ 3 Но Давид се кълнеше и казваше: „Твоят баща знае добре, че спечелих твоето благоволение, и си казва: „Нека Йонатан не знае това, за да не се опечали.“ Но както Господ е жив и ти си жив, така има само една крачка между мене и смъртта.“ 4 Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще сторя за тебе каквото кажеш.“ 5 А Давид рече на Йонатан: „Ето утре е новолуние и аз трябва да седя на трапезата с царя. Но пусни ме и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден. 6 Ако твоят баща ме потърси, кажи: „Давид измоли от мене настоятелно да отиде до своя град Витлеем, защото там се принася годишната жертва за целия род.“ 7 Ако той каже: „Добре“, твоят слуга ще има спокойствие. Ако се разгневи много, знай, че е решил нещо лошо за мене. 8 А ти окажи милост към твоя слуга, защото той сключи съюз с тебе пред Господа; а ако има вина у мене, убий ме ти. Защо да ме водиш при твоя баща?“ 9 Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“ 10 А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“ 11 Йонатан пък рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“ И двамата излязоха на полето. 12 Тогава Йонатан каза на Давид: „Господ, Бог Израилев, е свидетел, че утре или вдругиден ще науча от своя баща и ако е добро за Давид, не пратя ли при тебе и не ти ли съобщя, 13 нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща. 14 Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра, 15 никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“ (2 Цар 9:1; 2 Цар 21:7) 16 Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“ 17 И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си. 18 Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно. 19 Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел. 20 Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел. 21 И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: „Иди, намери стрелите!“ Ако кажа на момчето: „Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!“ – ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи. 22 Но ако кажа на младежа: „Ето стрелите са пред тебе оттатък“, върви, понеже Господ те отпраща. 23 А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“ 24 И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни. 25 Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно. 26 В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“ 27 На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“ 28 Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем, 29 като казваше: „Пусни ме да отида, понеже имаме жертвоприношение за рода ни в града и моят брат ми нареди. Затова сега, ако съм получил твоето благоволение, нека отида и да се видя с братята си.“ Затова той не дойде на царската трапеза.“ 30 Тогава Саул се разгневи много на Йонатан и му каза: „Недостойни и непокорни сине! Нима не зная, че си избрал сина на Йесей за твой срам и за срам на голотата на майка ти! 31 Защото през всички дни, докато Йесеевият син живее на земята, няма да устоиш нито ти, нито твоята царска власт. А сега изпрати хора и ми го доведи, защото е обречен на смърт.“ 32 Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“ 33 Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид. 34 И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами. 35 На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него. 36 И той каза на момчето: „Тичай, потърси стрелите, които пускам!“ Когато момчето тичаше, той пускаше стрелите си над него. 37 И когато момчето дойде до мястото, към което Йонатан пусна стрелите си, тогава Йонатан извика на момчето и попита: „Не е ли пред тебе стрелата, която пуснах?“ 38 И Йонатан викаше на момчето: „Побързай! Тичай! Не се спирай!“ Момчето вдигна Йонатановата стрела и се върна при господаря си. 39 А момчето не знаеше нищо. Само Йонатан и Давид знаеха уговорката. 40 Тогава Йонатан даде на момчето оръжието си и му каза: „Иди, занеси го в града!“ 41 Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече. 42 И Йонатан каза на Давид: „Иди си с мир, така, както се клехме в името на Господа, казвайки „Господ е мой и твой свидетел, свидетел на моето и твоето потомство за вечни времена“.“

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Confirmation des dispositions de Saül envers David

1 David s'enfuit de Najoth, près de Rama. Il alla trouver Jonathan et dit: «Qu'ai-je fait? Quelle est ma faute, quel est mon péché aux yeux de ton père, pour qu'il en veuille à ma vie?» 2 Jonathan lui répondit: «Certainement pas, tu ne mourras pas. Mon père ne fait absolument rien sans m'en informer. Pourquoi donc me cacherait-il cela? Non, ce n'est pas le cas.» 3 David répéta avec serment: «Ton père sait bien que j'ai trouvé grâce à tes yeux et il se sera dit: ‘Que Jonathan ne le sache pas, cela lui ferait de la peine.’ Mais l'Eternel est vivant et ton âme est vivante, il n'y a qu'un pas entre moi et la mort.» 4 Jonathan dit à David: «Je ferai pour toi ce que tu voudras.» 5 David lui répondit: «Demain, c'est le début du mois et je devrais normalement manger à la table du roi. Laisse-moi partir. Je me cacherai dans les champs jusqu'au soir du troisième jour. 6 Si ton père remarque mon absence, tu diras: ‘David m'a supplié de le laisser aller à Bethléhem, sa ville d'origine, parce qu'il y a un sacrifice annuel pour toute sa famille.’ 7 S'il dit: ‘C'est bien’, ton serviteur alors n'a rien à craindre. Mais si la colère s'empare de lui, sache qu'il a décidé de me faire du mal. 8 Montre donc ton attachement à ton serviteur, puisque tu as fait une alliance devant l'Eternel avec moi. Et si je suis coupable de quelque chose, enlève-moi toi-même la vie. En effet, pourquoi me conduirais-tu jusqu'à ton père?» 9 Jonathan lui dit: «Sois bien certain que je t'informerai, si j'apprends que mon père a décidé de te faire du mal!» 10 David demanda à Jonathan: «Qui m'informera dans le cas où ton père te répondrait avec dureté?» 11 Jonathan lui dit: «Viens, sortons dans les champs.» Et ils sortirent tous deux dans les champs. 12 Jonathan dit à David: «J'en prends à témoin l'Eternel, le Dieu d'Israël, je chercherai à connaître les intentions de mon père demain ou après-demain. Dans le cas où il serait bien disposé vis-à-vis de toi, si je n'envoie pas quelqu'un vers toi pour t'en informer, 13 que l'Eternel me traite avec la plus grande sévérité! Dans le cas où mon père trouverait bon de te faire du mal, je t'informerai aussi et je te laisserai partir, afin que tu t'en ailles en paix. Que l'Eternel soit avec toi comme il l'a été avec mon père! 14 Si je reste en vie, veuille agir envers moi avec la bonté de l'Eternel, et si je meurs, 15 ne retire jamais ta bonté envers ma famille, pas même lorsque l'Eternel supprimera chacun de tes ennemis de la surface de la terre. 16 En effet, Jonathan a fait alliance avec la famille de David. Que l'Eternel se venge des ennemis de David!» 17 Jonathan fit encore prêter serment à David au nom de son amour pour lui, car il l'aimait comme lui-même. 18 Jonathan lui dit: «Demain, c'est le début du mois. On remarquera ton absence, car ta place sera vide. 19 Tu descendras le troisième jour jusqu'à l'endroit où tu t'étais caché le jour où l'affaire a commencé, et tu resteras près de la pierre d'Ezel. 20 Je tirerai trois flèches du côté de la pierre, comme si je visais une cible. 21 J'enverrai un jeune serviteur en lui disant: ‘Va retrouver les flèches.’ Si je lui dis: ‘Les flèches sont moins loin que toi, prends-les’, alors viens, car il y a paix pour toi et tu n'as rien à craindre, l'Eternel est vivant! 22 Mais si je dis au jeune homme: ‘Les flèches sont plus loin que toi’, alors va-t'en, car l'Eternel te fait partir. 23 L'Eternel est pour toujours témoin de la parole que nous nous sommes donnée l'un à l'autre.» 24 David se cacha dans les champs. C'était le début du mois et le roi prit place à table pour manger. 25 Le roi s'assit à sa place habituelle contre la paroi, Jonathan en face et Abner à côté de Saül, mais la place de David resta vide. 26 Saül ne dit rien ce jour-là, car il pensait: «C'est un accident, il n'est pas pur, certainement il n'est pas pur.» 27 Le lendemain, deuxième jour du mois, la place de David était encore vide. Saül dit alors à son fils Jonathan: «Pourquoi le fils d'Isaï n'est-il pas venu au repas, ni hier ni aujourd'hui?» 28 Jonathan répondit à Saül: «David m'a demandé la permission d'aller à Bethléhem. 29 Il a dit: ‘Laisse-moi partir car nous avons dans la ville un sacrifice de famille, et mon frère m'a ordonné d'y assister. Si donc j'ai trouvé grâce à tes yeux, permets-moi de m'échapper pour aller voir mes frères.’ C'est pour cela qu'il n'est pas venu à la table du roi.» 30 Alors la colère de Saül s'enflamma contre Jonathan et il lui dit: «Fils d'une femme perverse et rebelle, je sais bien que tu as pris parti pour le fils d'Isaï, à ta honte et à celle de ta mère. 31 Aussi longtemps que le fils d'Isaï sera en vie sur la terre, il n'y aura pas de sécurité, ni pour toi ni pour ta royauté. Maintenant, envoie-le chercher et qu'on me l'amène, car il mérite la mort.» 32 Jonathan répondit à son père Saül: «Pourquoi le faire mourir? Qu'a-t-il fait?» 33 Saül dirigea alors sa lance contre lui pour le frapper. Jonathan comprit que son père était décidé à faire mourir David. 34 Il se leva de table dans une ardente colère et ne participa pas au repas le deuxième jour du mois. Il était en effet dans la tristesse à cause de David, parce que son père l'avait insulté. 35 Le lendemain matin, Jonathan se rendit dans les champs à l'endroit convenu avec David, accompagné d'un jeune serviteur. 36 Il lui dit: «Cours retrouver les flèches que je vais tirer.» Le serviteur courut et Jonathan tira une flèche qui le dépassa. 37 Lorsque le garçon arriva à l'endroit où se trouvait la flèche qu'il avait tirée, Jonathan cria derrière lui: «La flèche n'est-elle pas plus loin que toi?» 38 Il lui cria encore: «Vite, dépêche-toi, ne t'arrête pas!» Le serviteur de Jonathan ramassa les flèches et revint vers son maître. 39 Le garçon ne savait rien, Jonathan et David étaient les seuls à connaître la situation. 40 Jonathan remit ses armes à son serviteur en lui disant: «Va les porter en ville.» 41 Après le départ du garçon, David se leva du côté du sud, puis il se jeta le visage contre terre et se prosterna trois fois. Les deux amis s'embrassèrent et pleurèrent ensemble, en particulier David. 42 Jonathan dit à David: «Va en paix, maintenant que nous avons l'un et l'autre prêté serment au nom de l'Eternel en disant: ‘Que l'Eternel soit pour toujours témoin entre toi et moi, entre ta descendance et ma descendance!’»