1 Царе 18 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Давид и домът на Саул

1 Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си. (1 Цар 19:1) 2 В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си. 3 А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид. (1 Цар 23:18) 4 Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си. (3 Цар 19:19) 5 И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители. 6 Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали. (Изх 15:20; Съд 11:34) 7 И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди.“ (1 Цар 21:12; 1 Цар 29:5) 8 Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“ 9 И от този ден Саул гледаше Давид подозрително. 10 На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка. (1 Цар 19:9) 11 И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти. 12 Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна. 13 И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си. 14 И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него. (Бит 39:2) 15 Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече. 16 А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше. (2 Цар 5:2) 17 И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“ 18 Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“ 19 Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола. 20 Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно. 21 И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“ 22 И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: „Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.“ 23 И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“ 24 Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“ 25 Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: „Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците. 26 Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни, 27 Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена. 28 Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича, 29 Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги. 30 А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Alors que David finissait de parler à Saül, Jonathan s'attacha à lui. Jonathan aima David comme lui-même. 2 Ce jour-là, Saül garda David chez lui et ne le laissa pas retourner chez son père. 3 Jonathan fit alliance avec David, parce qu'il l'aimait comme lui-même. 4 Il retira le manteau qu'il portait pour le donner à David et il lui donna ses vêtements, y compris son épée, son arc et sa ceinture.

Jalousie et hostilité de Saül envers David

5 David partait en campagne et il réussissait partout où l'envoyait Saül. Celui-ci le mit à la tête des hommes de guerre, et il plaisait à tout le peuple, même aux serviteurs de Saül. 6 Alors qu'ils revenaient de guerre, après que David eut tué le Philistin, les femmes sortirent de toutes les villes d'Israël à la rencontre du roi Saül. Elles chantaient et dansaient au son des tambourins et des triangles, et elles poussaient des cris de joie. 7 Les femmes qui chantaient se répondaient les unes aux autres en disant: «Saül a frappé ses 1000, et David ses 10'000.» 8 Saül fut très irrité, il prit très mal la situation. Il dit: «On en donne 10'000 à David, et c'est à moi que l'on donne les 1000! Il ne lui manque plus que la royauté!» 9 Saül regarda David avec malveillance à partir de ce jour et par la suite. 10 Le lendemain, le mauvais esprit envoyé par Dieu vint sur Saül, qui eut des accès de délire au milieu de sa maison. David jouait comme les autres jours et Saül avait sa lance à la main. 11 Saül leva sa lance en se disant: «Je vais clouer David contre la paroi.» Mais David l'évita par deux fois. 12 Saül éprouvait de la peur vis-à-vis de David, parce que l'Eternel était avec David alors qu'il s'était retiré de lui. 13 Il l'éloigna de lui et l'établit chef de mille hommes. David partait en campagne et en revenait à la tête du peuple. 14 Il réussissait dans toutes ses entreprises et l'Eternel était avec lui. 15 Voyant qu'il réussissait toujours, Saül avait peur de lui. 16 En revanche, tout Israël et tout Juda aimaient David, parce qu'il partait en campagne et en revenait à leur tête. 17 Saül dit à David: «Je vais te donner en mariage ma fille aînée Mérab. Seulement, sers-moi comme un vaillant homme et mène les guerres de l'Eternel.» Il se disait: «Je ne veux pas porter la main contre lui. Que ce soient les Philistins qui le fassent!» 18 David répondit à Saül: «Qui suis-je, qu'est-ce que ma vie et qu'est-ce que le clan de mon père en Israël, pour que je devienne le gendre du roi?» 19 Lorsque le moment où Mérab, la fille de Saül, devait être donnée en mariage à David arriva, elle fut donnée à Adriel, de Mehola. 20 Mical, la fille de Saül, tomba amoureuse de David. On en informa Saül et cela lui plut. 21 Il se disait: «Je la lui donnerai en mariage. Ainsi, elle représentera un piège pour lui et il tombera sous les coups des Philistins.» Saül dit une nouvelle fois à David: «Aujourd'hui tu vas devenir mon gendre.» 22 Saül donna l'ordre suivant à ses serviteurs: «Parlez en secret à David et dites-lui: ‘Le roi a de l'affection pour toi et tous ses serviteurs t'aiment. Deviens maintenant son gendre!’» 23 Les serviteurs de Saül répétèrent ces paroles à David et il répondit: «Croyez-vous qu'il soit facile de devenir le gendre du roi? Je ne suis qu'un homme pauvre, sans importance.» 24 Les serviteurs de Saül lui rapportèrent ce qu'avait répondu David. 25 Saül dit: «Voici comment vous parlerez à David: ‘Le roi ne réclame aucune dot. Toutefois, il désire 100 prépuces de Philistins pour être vengé de ses ennemis.’» Saül avait le projet de faire tomber David entre les mains des Philistins. 26 Les serviteurs de Saül rapportèrent ces paroles à David, et ce dernier accepta les conditions qui lui étaient posées pour devenir le gendre du roi. Avant le délai fixé, 27 David se leva, partit avec ses hommes et tua 200 Philistins. Il rapporta leurs prépuces et les livra tous au roi afin de devenir son gendre. Alors Saül lui donna sa fille Mical pour femme. 28 Saül vit et comprit que l'Eternel était avec David. Quant à sa fille Mical, elle aimait David. 29 Saül eut de plus en plus peur de David et il fut toute sa vie son ennemi. 30 Chaque fois que les princes des Philistins partaient au combat, David avait plus de succès que tous les serviteurs de Saül, et son nom devint très célèbre.