1Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух:2голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми!3Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът,4които са израилтяни – защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията; (Изх 4:22; Вт 14:1; Рим 3:2; Еф 2:12)5те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин.6Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, (Рим 2:28)7нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“ (Бит 21:12; Евр 11:18)8Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство, (Гал 4:23)9защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“ (Бит 18:10)10И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец.11Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи12не от дела, а от Призоваващия, и рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“ (Бит 25:23)13Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“ (Мал 1:2)14И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не! (Вт 32:4)15Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“[1] (Изх 33:19)16Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост.17И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“ (Изх 9:16)18Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска. (Изх 4:21; Изх 7:3)
Божият гняв и милосърдие
19Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“20Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“ (Ис 29:16; Ис 45:9; Ис 64:7; Прем 12:12)21Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена? (Ер 18:6; Прем 15:7)22Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел,23или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава,24дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?25Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“ (Ос 2:25)26И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог. (Ос 2:1)27А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси. (Ис 10:22; Рим 11:5)28Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо[2] и ще изпълни на земята, каквото е решил.“29И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“ (Ис 1:9; Мт 10:15)
Израил и благовестието
30И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата.31А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона. (Рим 11:7)32Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона[3]. Те се препънаха в Камъка за препъване,33както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки[4], който вярва в него, няма да погине.“ (Пс 25:3; Ис 8:14; Ис 28:16; Рим 10:11; 1 Пет 2:6)
1Je dis la vérité en Christ, je ne mens pas, ma conscience m'en rend témoignage par le Saint-Esprit:2j'éprouve une grande tristesse et j'ai dans le cœur un chagrin continuel.3Oui, je voudrais être moi-même maudit et séparé de Christ pour mes frères, mes propres compatriotes,4les Israélites; c'est à eux qu'appartiennent l'adoption, la gloire, les alliances, la loi, le culte, les promesses5et les patriarches; c'est d'eux que le Christ est issu dans son humanité, lui qui est au-dessus de tout, Dieu béni éternellement. Amen!6Ce n'est pas que la parole de Dieu soit sans effet. Non, car ceux qui sont issus d'Israël[1] ne sont pas tous Israël,7et bien qu'étant de la descendance d'Abraham, ils ne sont pas tous ses enfants. Au contraire, il est dit: C'est par Isaac qu'une descendance te sera assurée.[2] (Бит 21:12)8Cela signifie que ce ne sont pas les descendants simplement biologiques qui sont enfants de Dieu, mais que ce sont les enfants de la promesse qui sont considérés comme sa descendance.9La parole que voici était en effet une promesse: Je reviendrai à la même époque et Sara aura un fils.[3] (Бит 18:14)10De plus, tel a aussi été le cas pour Rebecca qui a eu des enfants d'un seul homme, notre ancêtre Isaac:11les enfants n'étaient pas encore nés et n'avaient donc fait ni bien ni mal – afin que le plan de Dieu subsiste, conformément à son choix et sans dépendre des œuvres mais de celui qui appelle –12quand il a été dit à Rebecca: L'aîné sera asservi au plus jeune.[4] De même, il est écrit: (Бит 25:23)13J'ai aimé Jacob et j'ai détesté Esaü.[5]14Que dirons-nous donc? Dieu serait-il injuste? Certainement pas!15En effet, il dit à Moïse: Je ferai grâce à qui je veux faire grâce, et j'aurai compassion de qui je veux avoir compassion.[6]16Ainsi donc, cela ne dépend ni de la volonté ni des efforts de l'homme, mais de Dieu qui fait grâce.17L'Ecriture dit en effet au pharaon: Voilà pourquoi je t'ai suscité: c'est pour montrer en toi ma puissance et afin que mon nom soit proclamé sur toute la terre.[7] (Изх 9:16)18Ainsi, Dieu fait grâce à qui il veut et il endurcit qui il veut.19Tu me diras: «Pourquoi fait-il [donc] encore des reproches? Qui peut en effet résister à sa volonté?»20Mais toi, homme, qui es-tu pour entrer en contestation avec Dieu? L'objet dira-t-il à celui qui l'a façonné: «Pourquoi m'as-tu fait ainsi?»21Le potier n'est-il pas le maître de l'argile pour faire avec la même pâte un ustensile d'un usage noble et un ustensile d'un usage méprisable?22Que dire si Dieu, voulant montrer sa colère et faire connaître sa puissance, a supporté avec une grande patience des vases de colère tout prêts pour la perdition?23Et que dire s'il a voulu faire connaître la richesse de sa gloire envers des vases de compassion qu'il a d'avance préparés pour la gloire?24Ainsi il nous a appelés non seulement d'entre les Juifs, mais encore d'entre les non-Juifs.25C'est aussi ce qu'il dit dans le livre d'Osée: J'appellerai ‘mon peuple’ celui qui n'était pas mon peuple, et ‘bien-aimée’ celle qui n'était pas la bien-aimée.26Et là où on leur disait: ‘Vous n'êtes pas mon peuple’, ils seront appelés fils du Dieu vivant.[8] (Ос 2:25)27Esaïe, de son côté, s'écrie au sujet d'Israël: Même si les Israélites, de par leur nombre, étaient pareils au sable de la mer, un reste seulement sera sauvé.28En effet, le Seigneur accomplira pleinement et rapidement sa parole [avec justice, en effet le Seigneur accomplira rapidement sa parole] sur la terre.[9] (Ис 10:22)29Et comme Esaïe l'avait prédit, si le Seigneur de l'univers ne nous avait pas laissé une descendance, nous serions devenus comme Sodome, nous aurions été semblables à Gomorrhe.[10] (Ис 1:9)
L'erreur d'Israël
30Que dirons-nous donc? Des non-Juifs qui ne recherchaient pas la justice ont obtenu la justice, celle qui vient de la foi,31tandis qu'Israël, qui cherchait une loi de justice, n'est pas parvenu à cette loi.32Pourquoi? Parce qu'Israël l'a cherchée non par la foi, mais par les œuvres [de la loi]. Ils se sont heurtés à la pierre qui fait obstacle,33comme il est écrit: Je mets dans Sion une pierre qui fait obstacle, un rocher propre à faire trébucher, mais celui qui croit en lui ne sera pas couvert de honte.[11] (Ис 8:14; Ис 28:16)