1Защо, Господи, стоиш далече и се криеш във време на неволя?2Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си. Нека да се хване в кроежите, които е замислил.3Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си, алчният кощунства и презира Господа.4В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва: „Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли. (Пс 14:1)5Пътищата му са неуспешни във всяко време. Твоите присъди са високо и далече от него. Всички свои неприятели презира.6Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм, зло няма да ме сполети от род в род.“7Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие, а езикът му е несправедлив и пагубен. (Рим 3:14)8Той стои в засада край селищата, убива невинния в потайни места, очите му дебнат бедния.9Той се таи като лъв в храсталака, причаква, за да хване сиромаха. Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си. (Пс 17:12)10Той сразява, удря и слабите падат в неговата примка.11Казва си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ (Пс 94:7; Ез 9:9)12Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си! Не забравяй потиснатите.13Защото нечестивият може да се отрича от Бога и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“14Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения, за да въздадеш с Твоята ръка. Бедните се уповават на Тебе. Ти си помощник на сираците.15Сломи ръката на злия и нечестивия, така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.16Господ е Цар за вечни времена и завинаги! Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя. (Пс 145:13; Ер 10:10)17Господи, Ти чуваш желанието на смирените. Ти укрепваш сърцата им, вслушваш се,18за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите и повече никой човек да не всява страх по земята. (Вт 10:18)
1Pourquoi, Eternel, te tiens-tu éloigné? Pourquoi te caches-tu dans les moments de détresse?2Le méchant, dans son orgueil, poursuit les malheureux: ils sont pris dans les pièges qu'il a conçus.3Le méchant se vante de ses mauvais désirs, le profiteur maudit et méprise l'Eternel.4Le méchant dit, dans son arrogance: «Il ne punit pas! Il n'y a pas de Dieu!» Voilà toutes ses pensées.5Ses entreprises réussissent en tout temps; tes jugements passent au-dessus de sa tête, il disperse tous ses adversaires.6Il dit dans son cœur: «Je ne suis pas ébranlé, je suis pour toujours à l'abri du malheur!»7Sa bouche est pleine de malédictions, de tromperies[1] et de fraudes; il y a sous sa langue la méchanceté et le malheur. (Рим 3:14)8Il se tient en embuscade près des villages, il assassine l'innocent dans des endroits retirés; ses yeux épient le malheureux.9Il est aux aguets dans sa cachette comme le lion dans sa tanière, il est aux aguets pour attraper le malheureux; il l'attrape en l'attirant dans son piège.10Il s'accroupit, il se tapit, et les malheureux tombent dans ses griffes.11Il dit dans son cœur: «Dieu oublie, il se cache, il ne regarde jamais!»12Lève-toi, Eternel, ô Dieu, interviens, n'oublie pas les malheureux!13Pourquoi le méchant méprise-t-il Dieu? Pourquoi dit-il en son cœur que tu ne punis pas?14Tu vois cependant leur peine et leur souffrance, tu regardes, pour prendre en main leur cause. C'est à toi que le malheureux s'abandonne, c'est toi qui viens en aide à l'orphelin.15Brise la force du méchant, punis sa méchanceté, et qu'il disparaisse à tes yeux!16L'Eternel est roi pour toujours et à perpétuité; les autres nations disparaissent de son pays.17Tu entends les désirs de ceux qui souffrent, Eternel, tu leur redonnes courage, tu prêtes l'oreille18pour rendre justice à l'orphelin et à l'opprimé, afin que l'homme tiré de la terre cesse d'inspirer de la crainte.