Притчи 31 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Мъдрите слова на цар Лемуил

1 Слова към Лемуил, цар на Маса, с които го е поучила майка му: 2 „Чуй, сине мой! Чуй, сине на утробата ми! Чуй, сине на оброците ми! (Пр 5:1) 3 Не отдавай силите си на жени, нито усилията си на тези, които погубват царе. (Сир 9:2) 4 Не подобава на царете, Лемуиле, не подобава на царете да пият вино, нито на князете – сикер, (Екл 10:16) 5 за да не би, като се опият, да забравят закона и произволно да променят присъдата на угнетените. 6 Дайте сикер на загиващия и вино на тези, чиито сърца са огорчени. 7 Нека такъв пийне и забрави своята беднотия, и да не си спомня вече за своята мъка. 8 Отваряй устата си за безгласния и за правата на всички сираци. (Пс 72:4) 9 Отваряй устата си, съди справедливо, въздавай право на потиснатия и бедния.

Добродетелната жена

10 Кой може да намери добродетелна жена? Нейната цена е по-висока от скъпоценните камъни. (Пр 12:4) 11 Мъжът и се доверява на нея сърдечно и той няма да остане без печалба. 12 Тя му прави добрини, а не злини, през всички дни на живота си. 13 Набавя си вълна и лен и изработва с ръцете си това, което и е присърце. 14 Тя е като търговските кораби – осигурява прехраната си отдалече. 15 Тя става още през нощта и раздава храна в дома си и се разпорежда на слугините си. 16 Замисли да има нива и я купува; от плода на ръчната си работа насажда лозе. 17 Препасва здраво кръста си и раздвижва ръцете си. 18 Тя разбира, че придобитото от нея е добро, и светилникът и не угасва през нощта. 19 Протяга ръце към хурката и пръстите и хващат вретеното. 20 Щедро отваря ръка за изпадналия в беда – подава ръка и на беден. 21 Не се бои от студ за дома си, защото цялата и челяд е облечена с двойни дрехи. 22 Тя си тъче завивки сама; висон и пурпур е нейното облекло. 23 Мъжът и е на висока почит при градските порти, когато стои там със старейшините на страната. 24 Тя изработва ризи и ги продава, доставя пояси на морските търговци. 25 Сила и достойнство са нейното облекло и гледа радостно към бъдещето. 26 Тя отваря уста, изпълнена с мъдрост, и блага поука е на езика и. 27 Следи за вървежа на работите в дома си и не яде хляба напразно. 28 Децата стават и се хвалят от нея, мъжът и също я прославя: 29 „Много добродетелни жени е имало, но ти надмина всички.“ 30 Миловидността е измамна и хубостта – преходна; но жена, която има страхопочитание пред Господа, е достойна за възхвала. 31 Отдайте и признание заради плода на ръцете и и нека нейните дела се прославят при градските порти!“

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Conseils d'une mère

1 Paroles du roi Lemuel. Message^[1] par lequel sa mère l'a instruit. (Пр 30:1) 2 Que te dirai-je, mon fils? Que te dirai-je, fils de mon ventre? Que te dirai-je, fils de mes vœux? 3 Ne livre pas ta force aux femmes, ni tes voies à celles qui causent la perte des rois! 4 Ce n'est pas aux rois, Lemuel, ce n'est pas aux rois de boire du vin, ni aux princes de rechercher des boissons fortes. 5 En effet, en buvant ils pourraient oublier les lois et porter atteinte à la cause des plus malheureux. 6 Donnez des liqueurs fortes à celui qui va mourir, du vin à celui qui est rempli d'amertume: 7 qu'il boive et oublie ainsi sa pauvreté, qu'il ne se souvienne plus de sa peine. 8 Ouvre ta bouche pour celui qui ne peut pas s'exprimer, pour la cause de tous les délaissés! 9 Ouvre ta bouche, juge avec justice et défends le malheureux et le pauvre!

Une femme de valeur

10 Qui trouvera une femme de valeur? Elle vaut bien plus que des perles. 11 Le cœur de son mari a confiance en elle, et c'est tout bénéfice pour lui. 12 Elle lui fait du bien, et non du mal, tous les jours de sa vie. 13 Elle se procure de la laine et du lin et travaille d'une main joyeuse. 14 Pareille à un navire marchand, elle rapporte ses provisions de loin. 15 Elle se lève alors qu'il fait encore nuit, et elle donne la nourriture à sa famille et ses ordres à ses servantes. 16 Elle pense à un champ, et elle l'achète. Avec le fruit de son travail elle plante une vigne. 17 Avec la force en guise de ceinture, elle affermit ses bras. 18 Elle constate que ce qu'elle gagne est bon. Sa lampe ne s'éteint pas pendant la nuit: 19 elle file elle-même la laine, elle tisse elle-même les habits. 20 Elle ouvre ses bras au malheureux, elle tend la main au pauvre. 21 Elle ne redoute pas la neige pour sa famille, car chacun y est habillé de cramoisi. 22 Elle se fait des couvertures, elle a des habits en fin lin et en pourpre. 23 Son mari est reconnu aux portes de la ville, lorsqu'il siège avec les anciens du pays. 24 Elle fait des chemises et les vend, et elle livre des ceintures au marchand. 25 La force et l'honneur, voilà ce qui l'habille. Elle rit en pensant à l'avenir. 26 Elle ouvre la bouche avec sagesse et un enseignement plein de bonté est sur sa langue. 27 Elle veille à la bonne marche de sa maison, elle ne mange pas le pain de la paresse. 28 Ses fils se lèvent et la disent heureuse, son mari aussi, et il chante ses louanges: 29 «Bien des femmes font preuve de valeur, mais toi, tu leur es à toutes supérieure.» 30 La grâce est trompeuse et la beauté est illusoire; c'est de la femme qui craint l'Eternel qu'on chantera les louanges. 31 Donnez-lui du fruit de son travail et qu'aux portes de la ville ses œuvres fassent son éloge!