Притчи 28 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Нечестивият човек и праведникът

1 Злодеят бяга, без някой да го гони; а праведникът е смел като лъв. (Лев 26:17; Лев 26:36) 2 Поради греховете на страната нейните началници се сменят често; а при мъдър и благоразумен управник порядъкът е траен. 3 Властният човек, който потиска слабите, е като пороен дъжд, който завлича храните. 4 Тези, които отстъпват от Божия закон, хвалят нечестивите, а които спазват Закона, се обявяват против тях. 5 Злодеите не разбират какво е справедливост, а онези, които търсят Господа, разбират всичко. 6 По-добре сиромах, който живее непорочно, отколкото онзи, чийто живот е лош, макар и да е богат. (Пр 19:1) 7 Който спазва Закона, е разумен син, а който се събира с гуляйджии, е позор за баща си. (Пр 23:19) 8 Който умножава имота си чрез лихва и грабителство, той го събира за този, който се смилява над бедните. (Пр 13:22) 9 Който отклонява ухото си от слушане на закона, и молитвата на такъв е мерзост. (Пр 15:8) 10 Който насочва праведните в пътя на злото, сам ще падне в ямата си, а невинните ще наследят доброто. (Пр 26:27) 11 Богатият човек сам се смята за мъдрец, но умният бедняк ще го изобличи. 12 Когато праведниците постигнат победа, настъпват блестящи времена, но когато нечестиви се издигнат, хората се крият. (Пр 28:28; Пр 29:2) 13 Който укрива престъпленията си, няма да има успех; а който ги изповядва и изоставя, ще бъде помилван. (1 Йн 1:9; Сир 4:26) 14 Блажен е онзи човек, който винаги е благоговеен; а който ожесточава сърцето си, ще попадне в бедствие. 15 Каквото са ревящият лъв и гладната мечка, това е властникът – злодей над беден народ. 16 Има управник, беден откъм разум, но велик като потисник. Който мрази несправедливата печалба, ще живее дълго. 17 Човек, виновен за пролята човешка кръв, ще бяга до гроб; такъв никой няма да го подкрепи. 18 Който живее непорочно, ще бъде спасен; а който ходи по погрешни пътища, ще пропадне по един от тях. (Пр 10:9) 19 Който обработва земята си, ще се насища с хляб, а който се увлича по суетни неща, ще се насища с беднотия. 20 Верният човек постига изобилно благословение, а който бърза да се обогати, няма да остане ненаказан. (Пр 13:11) 21 Не е добре да си пристрастен; и за късче хляб човек става престъпник. (Пр 24:23) 22 Завистливият човек бърза да се обогати и не мисли, че ще го постигне недоимък. 23 Който изобличава някого, ще намери по-късно по-голямо благоволение, отколкото онзи, който ласкае с език. (Пр 27:5) 24 Който краде от баща и майка и казва „Това не е грях“, той е съпричастен с убиеца. 25 Надменният човек разпалва раздори, а който се надява на Господа, ще добрува. 26 Който се надява само на себе си, е наистина глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен. (Пр 3:5) 27 Който дава на бедните, няма да осиромашее; а който закрива очи, ще пожъне много проклятия. (Пр 11:25; Пр 19:17; Пр 22:9)

Пр 11:25Пр 19:17Пр 22:9

28 Когато нечестивите се въздигат, хората се крият, а когато те падат, праведниците се увеличават. (Пр 28:12)

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Le méchant prend la fuite sans même qu'on le poursuive, tandis que le juste a autant de confiance qu'un jeune lion. 2 Quand un pays est en révolte, ses chefs sont nombreux, mais avec un homme qui a de l'intelligence et de la connaissance, l'ordre est maintenu. 3 Un homme pauvre qui opprime les faibles est une pluie dévastatrice qui prive de récolte. 4 Ceux qui abandonnent la loi font l'éloge du méchant, mais ceux qui la respectent les combattent. 5 Les hommes adonnés au mal ne comprennent pas ce qui est juste, tandis que ceux qui cherchent l'Eternel comprennent tout. 6 Mieux vaut un pauvre qui marche dans l'intégrité qu'un riche qui emprunte des voies tortueuses. 7 Celui qui respecte la loi est un fils intelligent, mais celui qui fréquente des voyous fait honte à son père. 8 Celui qui augmente ses biens à l'aide de l'intérêt et de taux excessifs les amasse pour celui qui fait grâce aux plus faibles. 9 Si quelqu'un détourne l'oreille pour ne pas écouter la loi, sa prière même fait horreur. 10 Celui qui égare les hommes droits dans la mauvaise voie tombera dans la fosse qu'il a creusée, mais les hommes intègres hériteront du bonheur. 11 L'homme riche se croit sage, mais le faible qui est intelligent vérifie sa valeur. 12 Quand les justes triomphent, la gloire est générale; quand les méchants gagnent en importance, chacun se cache. 13 Celui qui cache ses transgressions ne réussira pas, mais on aura compassion de celui qui les reconnaît et les abandonne. 14 Heureux l'homme qui est constamment sur ses gardes! En revanche, celui qui endurcit son cœur tombera dans le malheur. 15 Un lion rugissant, un ours affamé, voilà ce qu'est le méchant qui domine sur un peuple sans ressources. 16 Un prince dépourvu d'intelligence multiplie les actes d'extorsion, mais celui qui déteste le profit malhonnête prolongera sa vie. 17 Un homme chargé du sang d'un autre fuit-il jusqu'à la tombe? Qu'on ne le retienne^[1] pas! 18 Celui qui marche dans l'intégrité sera sauvé, mais celui qui suit deux voies tortueuses tombera dans l'une d'elles. 19 Celui qui cultive son terrain est rassasié de pain, celui qui poursuit des réalités sans valeur est rassasié de pauvreté. 20 Un homme fidèle est comblé de bénédictions, mais celui qui est pressé de s'enrichir ne restera pas impuni. 21 Il n'est pas bon de se montrer partial. Pourtant, des hommes sont prêts à la transgression en échange d'un morceau de pain. 22 L'homme envieux est pressé de s'enrichir, mais il ne sait pas que la misère viendra sur lui. 23 Celui qui reprend les autres gagne finalement plus leur faveur que celui dont la langue est flatteuse. 24 Celui qui vole son père et sa mère et qui dit: «Ce n'est pas une transgression!» est le complice des brigands. 25 L'homme trop ambitieux pousse au conflit, mais c'est celui qui se confie en l'Eternel qui sera comblé. 26 Celui qui a confiance en son propre cœur est stupide, mais celui qui marche dans la sagesse sera délivré. 27 Celui qui donne au pauvre ne connaît pas la misère, mais ceux qui fuient son regard sont chargés de malédictions. 28 Quand les méchants gagnent en importance, chacun se cache, et quand ils disparaissent, les justes se multiplient.