1И видях в дясната ръка на Този, Който седеше на престола, свитък, изписан отвътре и отвън, запечатан със седем печата. (Ис 29:11; Ез 2:9; Дан 12:4)2И видях силен ангел, който възвестяваше с висок глас: „Кой е достоен да разгърне свитъка и да счупи печатите му?“3И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне свитъка и да погледне в него.4И аз плаках много, че никой не се намери достоен да разгъне свитъка и да погледне в него.5А един от старците ми каза: „Не плачи! Ето лъвът, който е от Юдовото племе, Давидовият корен, победи и може да разгъне свитъка и да снеме седемте му печата.“ (Бит 49:9; Ис 11:1; Ис 11:10; Рим 15:12; Евр 7:14; Отк 22:16)6И видях – на престола между четирите живи същества и старците стоеше Агнец като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. (Ис 53:7; Зах 4:10; 1 Кор 5:7; Отк 4:5)7Той отиде и взе свитъка от десницата на Седналия на престола.8И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старци паднаха пред Агнеца, като всички държаха арфи и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите, (Пс 141:2)9и пееха нова песен: „Достоен си да вземеш свитъка и да счупиш печатите му, защото Ти беше заклан и със Своята кръв ни[1] изкупи за Бога – хора от всеки род и език, племе и народ, (Пс 33:3; Пс 98:1; Пс 144:9; Ис 42:10; Отк 14:3)10и ни направи царство от свещеници на нашия Бог, и ще царуваме на земята.“ (Изх 19:6; Ис 61:6; 1 Пет 2:9; Отк 1:6)11След това видях и чух гласовете на много ангели, които стояха около престола – около живите същества и старците, – техният брой беше неизчислимо голям, (Дан 7:10)12които казваха с висок глас: „Достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението!“13И чувах всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето – всичко, което е в тях, да казва: „На Седналия и на Агнеца – благословение и чест, слава и могъщество за вечни времена!“14И четирите живи същества отвърнаха: „Амин!“ А двадесет и четиримата старци паднаха и се поклониха на Живеещия вечно[2].
1Puis je vis dans la main droite de celui qui était assis sur le trône un livre écrit à l'intérieur et à l'extérieur, fermé grâce à sept sceaux[1].2Je vis aussi un ange puissant proclamer d'une voix forte: «Qui est digne d'ouvrir le livre et d'en briser les sceaux?»3Mais personne, ni dans le ciel ni sur la terre ni sous la terre, ne pouvait ouvrir le livre ni le regarder.4Je pleurais beaucoup parce que personne n'avait été trouvé digne d'ouvrir le livre et de le regarder.5Alors l'un des anciens me dit: «Ne pleure pas, car le lion de la tribu de Juda, le rejeton de la racine de David, a vaincu pour ouvrir le livre et ses sept sceaux.»6Puis je vis, au milieu du trône et des quatre êtres vivants et au milieu des anciens, un agneau debout comme offert en sacrifice. Il avait sept cornes et sept yeux, qui sont les sept esprits de Dieu envoyés par toute la terre.7Il vint prendre [le livre] de la main droite de celui qui était assis sur le trône.8Quand il eut pris le livre, les quatre êtres vivants et les vingt-quatre anciens se prosternèrent devant l'agneau. Chacun tenait une harpe et des coupes d'or remplies de parfums, qui sont les prières des saints[2],9et ils chantaient un cantique nouveau en disant: «Tu es digne de prendre le livre et d'en ouvrir les sceaux, car tu as été offert en sacrifice et tu as racheté pour Dieu par ton sang des hommes de toute tribu, de toute langue, de tout peuple et de toute nation.10Tu as fait d'eux des rois et des prêtres pour notre Dieu, et ils régneront sur la terre.»11Je regardai et j'entendis la voix de nombreux anges rassemblés autour du trône, des êtres vivants et des anciens; ils étaient des myriades de myriades et des milliers de milliers.12Ils disaient d'une voix forte: «L'Agneau qui a été offert en sacrifice est digne de recevoir la puissance, la richesse, la sagesse, la force, l'honneur, la gloire et la louange.»13Toutes les créatures qui sont dans le ciel, sur la terre, sous la terre, sur la mer, tous les êtres qui s'y trouvent, je les entendis s'écrier: «A celui qui est assis sur le trône et à l'Agneau soient la louange, l'honneur, la gloire et la domination, aux siècles des siècles!»14Les quatre êtres vivants répondaient: «Amen!» Et les anciens se prosternèrent et adorèrent.